Магията на Афион и Салагасос – 2-ри ден

Втори ден от приключението Средиземноморска Турция – магията на древността бе отреден за Афион и Салагасос

Афион

През този ден ни предстоеше да се потопим в магията на Афион и Салагасос .

Градът в миналото

Пълното име на този град е Афионкарахисар. Афион е турската дума за опиум. По време на Османската империя районът процъфтява като център на производството на опиум и градът е прочут и много богат. В края на 60-те години на миналия век в резултат на международен натиск, особено от страна на САЩ, плантациите са изгорени и производството е прекратено. В околностите и до днес се отглежда мак, но вече под строг контрол и само за медицински цели.

Карахисар означава Черната крепост. Построена е от турците – селджуци през XIII век върху огромна, висока 235 метра черна вулканична скала. Преди тях тук са властвали хети, фриги, римляни, византийци, кръстоносци и дори монголи. Погледната отдолу, крепостта е много внушителна.

Афион в днешно време

Не се изкачихме до върха. Пътят е доста стръмен и изисква специални умения и подготовка. Затова пък обиколихме стария квартал, който се намира в нейното подножие. Десетките дървени къщи, реставрирани майсторски и боядисани красиво в различни ярки цветове, представляват прекрасна гледка на фона на величествената крепост. Тук има и уникална джамия от XIII век, прочута с дървените си колони.

Изключително интересен е и Етнографският музей. Той също се намира в стария град и дава чудесна възможност за опознаване на бита на местните хора и техните обичаи. Много ни хареса богатата колекция от традиционни костюми. За наша изненада заедно с тях бяха изложени седла и юзди за камили. Но най-много ни впечатли частта, посветена на мистичното учение на Мевляна и живота на неговите последователи-дервиши.

Днес Афион е важно кръстовище. Тук се пресичат пътищата от Истанбул за Средиземно море (Анталия) и от Анкара за Егейско море (Измир). Това е причината в неговите околности да се състои една от решаващите битки в гръцко-турската война (1919-22 г.), спечелена от войските на Ататюрк.

Градът е прочут и с горещите минерални извори, термални бани и многобройни санаториуми. Наричат го “Столицата на турската балнеология”.

Древният Салагасос

След интересната обиколка на Афион потеглихме към новата археологическа сензация Сагаласос. Пътят до там е около три часа. Осеян е с доста завои, но пък пейзажът е впечатляващ. Вече сме в земите на древна Писидия.

Историята на Салагасос

Красивият античен град е открит за посещения сравнително скоро. Участниците в Средиземноморска Турция – магията на древността, са първата българска група, която го посещава. Оприличават го на великия Ефес. В древността е бил голям център на грънчарството. Производството на амфори за пренос на вино и зехтин е направило Сагаласос богат и известен. Това е привлякло много завоеватели. В най-дълбока древност той е един от малкото градове, които не се подчиняват на хетите, но от постоянните войни защитата му отслабва и става част от Фригийското царство. След това го завладяват персите, но и те са прокудени от Александър Македонски.

През I век пр.Хр., когато победоносните римски легиони наближили Сагаласос, неговият управител предвидливо побързал да се ожени за римлянка и да се подчини. Така осигурил на своите поданици статута на римски граждани. Заедно с това и привилегиите да не плащат данъци и да получават субсидии от държавата. В резултат Сагаласос процъфтява и значението му нараства. За известно време е главен град на римската провинция Галатия.

Освен велики завоеватели, римляните са и велики строители. По време на тяхното управление са построени украсената с прекрасни статуи агора (централният площад). Също така и представителната главна улица. Най-важните обществени сгради: големият дворец, библиотеката, нимфеумът (храмът на нимфите), мемориалът на героите, както и гръко-римският амфитеатър. Той по-късно е превърнат от християните в място за духовни събирания и църква.

Но това не е всичко. Археологическите разкопки продължават. Преди десетина години са открити фрагменти от най-голямата (около 5 метра) съществувала някога статуя на император Адриан. Той е управлявал през първата половина на II век сл. Хр. По време на своето царуване той е предприел голяма обиколка на римските владения в Азия и вероятно е посетил Сагаласос.

Нашите впечатления

В края на нашата обиколка проявихме нюх и находчивост и се присъединихме към група местни ученици, които имаха урок по история. Заедно с тях успяхме да влезем в сградата на античната библиотека и да се любуваме на изключително добре запазените прекрасни римски мозайки.

За мен това беше един от най-впечатляващите обекти, които съм виждала през живота си. Отвсякъде лъхаше величие и красота, а гледката надолу към долината беше толкова прекрасна, че спираше дъха. Престоят ни в Сагаласос беше около час и половина. С удоволствие бих останала много по-дълго, за да мога да се насладя на всяка една частица от този забележителен град.

Анталия – следваща спирка в Средиземноморска Турция – магията на древността

Следващата ни спирка трябваше да бъде Термесос. За съжаление пристигнахме доста късно и нямаше достатъчно време за разглеждане му. Решихме, че е по-удачно да продължим веднага за Анталия и да направим веднага предвидената за следващия ден пешеходна обиколка още днес.

От двете страни на пътя се нижеха грижливо оформени градини и паркове. Времето беше чудесно и много хора бяха излезли на пикник. Възрастните се тълпяха около скарите за барбекю, а децата играеха в многобройните детски площадки. Навсякъде се виждаха отрупани с плод дръвчета. Местни жени предлагаха току-що набрани портокали. Пътувахме през прочутата с плодородието си антична Памфилия.

Анталия в миналото

В сравнение със Сагаласос, Анталия е “млад” град. Основан е през II век пр.Хр. от търсещия удобно място за пристанище цар на Пергам Атал II. Той му дава своето име – Аталея. Следващите владетели са римляните. Те го доизграждат и благоустрояват. През II век сл.Хр. е за кратко е зимна резиденция на император Адриан. Следва период на упадък, но след приемането на християнството става епископски център и населението бързо нараства. Арабските пътешественици го описват като „Анталия, най-красивия град“.

Сигурно затова през Средновековието неговите владетели се сменят непрекъснато. Византийците го губят от турците-селджуци, връщат си го и отново го губят. По-късно е завладян от кръстоносците. Важен град е за рицарите тамплиери. В началото на XV век е включен в Османската империя.

Анталия днес – по време на програмата Средиземноморска Турция – магията на древността

Днес Анталия е красив модерен град с над 2 милиона жители и стотици хотели, ресторанти и всевъзможни атракции. Наричат го “столицата на турската Ривиера”.

Първата ни спирка беше край известния плаж Коняалтъ. Разположен е живописно в подножието на красива планина. Снегът по нейните върхове често се задържа през цялата година. Това е любимият плаж и на местните, и на чуждите туристи. След като се изкъпят в морето, някои от тях отиват на ски! Поне така пише в рекламните брошури.

След кратък преход автобусът спря отново, този път в подземен паркинг в центъра на града. Асансьорът ни изкачи до малко площадче, от което се откриваше прекрасна панорамна гледка към пристанището. След кратка фотопауза продължихме към символа на Анталия – прочутото Йивли (надиплено) минаре. Построено е от селджукския султан Алаедин Кейкубад (XIII век сл.Хр.) и е истински архитектурен шедьовър! Намира се точно на входа на Стария град. Наблизо има още една прочута забележителност – Часовниковата кула.

Старият град, наречен Калейджи (означава “вътре в замъка”), впечатлява с големите каменни къщи, тесните калдъръмени улички и пъстрата чаршия. Многобройните дюкянчета предлагаха безброй красиви неща. След това спряхме за снимки пред Триумфалната арка, построена в чест на император Адриан през II век сл.Хр. Обиколката ни приключи с разходка по препълнената с туристи и много представителна “улица с палмите”. Тук най-добре се чувства космополитния дух на съвременна Анталия, красива смесица от древно и модерно.