Черноморска Турция – пътуване през хилядолетия история от Никея и Хатуша до Сумела и Бозтепе

Когато говорим за Турция, първата асоциация често е Истанбул, Кападокия или средиземноморските курорти.
Но на север, между вътрешността на Анадола, Понтийските планини и Черно море, се крие един съвсем различен свят –
свят на древни столици, скални светилища, понтийски царе, раннохристиянски събори, византийски императори
и православни манастири, сякаш израснали от самата планина.

Именно през тази по-малко позната Турция преминава нашето 7-дневно пътуване от 9 май 2027 г.,
което започва от Истанбул, прекосява Анадола и завършва на брега на Черно море в Трабзон.
Маршрутът свързва Изник, Ескишехир, Фригийската долина, Анкара, Хатуша, Чорум, Амасия,
Самсун, Орду и Трабзон.

Изник – древната Никея, където се пише историята на християнството

Първата голяма среща с историята е край спокойните води на езерото Изник.
Днешният малък и живописен град трудно подсказва колко огромно значение е имала древната
Никея.

През 325 г. император Константин Велики свиква тук Първия вселенски събор.
Това е едно от най-значимите събития в ранната история на християнството – събрание на епископи
от различни части на Римската империя, на което се обсъждат фундаментални въпроси за християнското
учение и е формулирана основата на Никейския символ на вярата.

Никея отново се оказва в центъра на християнския свят през 787 г., когато тук се провежда
Седмият вселенски събор, свързан с възстановяването на почитането на иконите.

По време на пътуването ще видим историческата „Света София“ в Изник,
както и останките от внушителните крепостни стени и порти на града.

Никея има и още един забележителен период – след превземането на Константинопол от кръстоносците
през 1204 г. тя става столица на Никейската империя, откъдето византийските владетели постепенно
подготвят възстановяването на империята.

Но Изник е известен и с нещо далеч по-цветно – своята керамика.
През османската епоха тук се създават прочутите изнишки плочки в наситени сини, тюркоазени,
зелени и яркочервени тонове, които украсяват дворци и джамии из цялата Османска империя.

Ескишехир и Одунпазар – среща между стара и модерна Турция

След древната Никея пейзажът се променя и стигаме до Ескишехир – един от най-модерните
и младежки градове на страната.

Неговото историческо сърце е Одунпазар – квартал от тесни извити улички
и традиционни къщи с еркери, дървени конструкции и цветни фасади.
Това е един от най-добре запазените примери за традиционна анадолска градска архитектура.

Районът около Ескишехир е известен и с морската пяна – лулеташ,
мек бял минерал, от който местните майстори от векове изработват фини декоративни предмети
и прочутите лули от Ескишехир.

Фригийската долина и светилището на цар Мидас

Сред ветровити плата, вулканични скали и причудливи каменни образувания се намира един от
най-загадъчните райони в Централна Анатолия – Фригийската долина.

Фригийците създават силна култура в Анатолия през I хилядолетие пр.н.е. и оставят след себе си
необикновена скална архитектура – олтари, ниши, фасади, гробници и светилища, изсечени направо
в камъка.

Най-впечатляващият сред тях е т.нар. Паметник на Мидас, или Язълъкая –
„Изписаната скала“. Въпреки името си това не е гробница на легендарния владетел,
а огромна ритуална фасада, издялана в скалата.

Паметникът е висок около 17 метра и широк около 16,5 метра и се датира към първата половина
на VI век пр.н.е. Повърхността му е покрита със сложни геометрични мотиви и фригийски надписи.

Тук историята и митът се преплитат по особен начин. Мидас вероятно е реална историческа фигура,
но през вековете около него възникват легендите за „златното докосване“ и магарешките уши.
Сред суровия фригийски пейзаж древните предания сякаш оживяват отново.

Анкара и Музеят на анатолийските цивилизации – пътуване през хилядолетията

Преди да се отправим към Хатуша – древната столица на Хетската империя – ни очаква едно от
най-ценните посещения в цялото пътуване: Музеят на анатолийските цивилизации в Анкара.

Това не е просто археологически музей, а своеобразна машина на времето, която ни отвежда през
хилядолетната история на Анатола – от първите човешки общности и началото на земеделието,
през загадъчните култури на бронзовата епоха, до могъщите хети, фригийци и урарти.

Музеят се намира в историческия квартал Улус, непосредствено под крепостта на Анкара,
и самата му сграда е част от преживяването. Колекциите са разположени в две реставрирани
османски постройки – Махмутпаша Бедестени, стар покрит пазар,
и Куршунлу хан.

Идеята за създаването на музей, който да събере и представи големите цивилизации на Анатола,
се развива през първите години на Турската република. По желание на Мустафа Кемал Ататюрк
започва събирането на хетски находки от различни части на страната, а постепенно колекцията
се разраства и обхваща почти цялата древна история на полуострова.

Днес експозицията е подредена до голяма степен хронологично и позволява да проследим
как в продължение на хиляди години различни народи и култури са се появявали,
развивали и оставяли своите следи върху една и съща земя.

От първите хора до първите селища

Разходката започва с най-древните следи от човешко присъствие в Анатола.
В залите, посветени на палеолита, могат да се видят каменни оръдия,
използвани от първите ловци и събирачи – хора, живели хилядолетия преди появата
на градовете и писмеността.

Следва една от най-големите революции в човешката история – неолитът.
Хората постепенно преминават от номадски начин на живот към постоянно заселване,
започват да обработват земята, да отглеждат животни и да създават първите устойчиви общности.

Сред най-интересните находки от този период са предметите от Чаталхьоюк –
едно от най-ранните и най-известни неолитни селища в света.
Там археолозите откриват къщи, изградени плътно една до друга, стенописи,
фигурки, предмети от кост и обсидиан и множество свидетелства за живота
на хората преди повече от осем хилядолетия.

Особено любопитна е прочутата стенна композиция от Чаталхьоюк, която според една
от интерпретациите изобразява селище от правоъгълни постройки, а зад него –
изригващия вулкан Хасан Даг. Тя често е представяна като един от най-ранните
известни опити за изобразяване на селище или пейзаж.

Бронзовата епоха и раждането на сложните общества

Следващите зали ни отвеждат в халколита и ранната бронзова епоха,
когато обработката на металите постепенно променя живота в Анатола.
Появяват се по-големи селища, развиват се търговията и занаятите,
а социалните различия стават все по-видими.

Сред впечатляващите находки от този период са предмети от Аладжахююк –
един от най-значимите археологически обекти в Централна Анатолия.
Богатите погребения там разкриват изключително майсторство при обработката на злато,
сребро и бронз.

Асирийските търговски колонии – когато писмеността достига Анатола

Един особено интересен раздел е посветен на периода на
асирийските търговски колонии в началото на II хилядолетие пр.н.е.

Асирийски търговци създават мрежа от търговски центрове в Анатола,
най-известният сред които е Канеш – днешният Кюлтепе край Кайсери.
Те търгуват основно с текстил и калай и оставят след себе си хиляди
глинени таблички, изписани с клинопис.

Тези малки глинени документи са сред най-вълнуващите свидетелства за всекидневния живот
преди почти четири хилядолетия. В тях има търговски договори, сметки, дългове,
семейна кореспонденция и лични писма. Благодарение на тях познаваме не само
голямата политика на древния свят, но и живота на обикновените хора.

Хетите – голямата цивилизация на Централна Анатолия

Кулминацията на посещението несъмнено е богатата колекция, посветена на
хетската цивилизация.

Между приблизително XVII и XII век пр.н.е. хетите изграждат могъща държава,
която се превръща в една от водещите сили на древния Близък изток.
От столицата си Хатуша те управляват значителни части от Анатола
и Северна Сирия и водят дипломатически отношения и войни с Египет,
Вавилон, Асирия и други големи държави на епохата.

Именно затова посещението на музея е толкова важно за нашия маршрут.
Тук първо ще видим предметите, създадени от хетите, техните изображения,
религиозни символи и писмени документи, а на следващия ден ще стъпим
сред стените и портите на тяхната действителна столица Хатуша.

Сред забележителните експонати са клинописни глинени таблички,
царски печати, ритуални съдове, фигурки на богове и богини,
оръжия и монументални каменни релефи.

Вазата от Инандък – един разказ в изображения

Един от особено интересните предмети в хетската колекция е
ритуалната ваза от Инандък.

Върху нея в последователни хоризонтални сцени са представени хора,
музиканти, религиозни церемонии и ритуали. Подобни съдове ни дават рядката
възможност да надникнем в свят, който иначе познаваме предимно чрез
археологически останки и клинописни текстове.

Вместо да гледаме просто красив древен предмет, пред нас се разгръща своеобразен
„разказ в картини“ за ритуалите и вярванията на хора, живели преди повече от
три хилядолетия.

Писмата и договорите на една древна империя

Хетите са оставили огромен архив от клинописни документи, благодарение на който
днес знаем изненадващо много за тяхната политика, религия, закони и международни отношения.

Сред интересните свидетелства е кореспонденцията между египетския и хетския царски двор.
Един от забележителните документи е писмо, изпратено от египетската царица до
хетската царица Пудухепа – една от най-влиятелните жени в древния Близък изток.

Пудухепа е съпруга на цар Хатусили III и не остава просто в сянката на владетеля.
Тя участва в дипломатическата дейност на империята и води кореспонденция
с други царски дворове.

Каменните релефи – богове, царе и митични създания

В централната част на музея се намира една от най-впечатляващите експозиции –
залата с монументални каменни релефи и ортостати.

Тук могат да се видят произведения от хетския и къснохетския период.
Върху огромните каменни блокове се появяват царе, богове, свещени животни,
митични същества, религиозни процесии и сцени от древния дворцов живот.

Тези произведения помагат да си представим как са изглеждали монументалните
порти и фасади на древните градове, когато те все още са били цели.

Фригийците и светът на цар Мидас

След разпадането на Хетската империя в Анатола се появяват нови политически сили.
Една от най-значимите сред тях е Фригийското царство,
чиято столица е Гордион.

Фригийците са прочути със своето майсторство при обработката на дърво и метал.
В музея могат да се видят бронзови съдове, характерни фибули – древни метални
закопчалки за дрехи, керамика и изящни дървени предмети.

И тази част от музея е пряко свързана с нашето пътуване, защото по маршрута
ще посетим Фригийската долина и монументалното скално светилище,
известно като Паметника на Мидас.

Така образът на легендарния цар Мидас постепенно преминава от приказката за
„златното докосване“ към реалната история на една от най-интересните
древни култури на Анатола.

Урарту – царството на източните планини

Експозицията продължава с Урарту – могъщо царство,
развило се през I хилядолетие пр.н.е. в районите около езерото Ван
и планинските области на Източна Анатолия.

Урартите били забележителни строители, инженери и майстори на метала.
Техните крепости, напоителни съоръжения, бронзови предмети и богато украсени
оръжия свидетелстват за високо развита култура, приспособена към суровия
планински ландшафт на Източна Турция.

Един от най-значимите музеи в Европа

Значението на Музея на анатолийските цивилизации далеч надхвърля пределите
на Турция. През 1997 г. той получава престижното отличие
„Европейски музей на годината“.

Но най-силното му качество не е само богатството на отделните експонати.
Музеят успява да покаже Анатола като един огромен исторически кръстопът,
на който цивилизациите не просто се сменят, а наследяват идеи,
технологии, вярвания и художествени традиции една от друга.

За нашето пътуване посещението има още по-голям смисъл.
След като видим в музея находките от Чаталхьоюк, Аладжахююк,
фригийските центрове и най-вече хетските градове, на следващия ден
ще се отправим към Хатуша.

Там историята, която сме видели зад музейните витрини, ще излезе на открито –
сред останките на храмове, огромните крепостни стени,
Лъвската порта и Портата на сфинксовете.

Именно тази връзка превръща Музея на анатолийските цивилизации
не просто в поредната спирка в Анкара, а в
ключ към разбирането на целия древен свят, през който преминава нашият маршрут.

Хатуша – столицата на една древна империя

Сред хълмовете край днешното Богазкале се намират останките на
Хатуша – столицата на Хетската империя.

През II хилядолетие пр.н.е. хетите изграждат една от големите сили на древния Близък изток.
Влиянието им се разпростира в Анатолия и Северна Сирия, а владетелите им се съревновават
с най-могъщите фараони на Египет.

Днес Хатуша впечатлява не толкова с една отделна запазена сграда, колкото с огромните си размери
и усещането за истинска имперска столица.

Крепостните стени следват естествения релеф, а в тях се отварят монументалните
Лъвска порта, Кралска порта и Порта на сфинксовете.
В града са разкрити храмове, царски резиденции и сложни отбранителни съоръжения.

Именно от епохата на хетите идва и един от най-интересните дипломатически документи на древността –
мирният договор между хетския цар Хатусили III и египетския фараон Рамзес II след съперничеството
между двете държави и битката при Кадеш.

Чорум – находките от Хатуша оживяват

Историята на хетите продължава в Археологическия музей в Чорум.

Тук могат да се видят находки от Хатуша, Аладжахююк, Шапинува и други важни археологически
обекти в региона – клинописни таблички, печати, съдове, оръжия и произведения на древното изкуство.

Посещението непосредствено след Хатуша придава съвсем различен смисъл на експонатите.
Каменните порти и храмовете, видени предния ден, вече могат да бъдат свързани с хората,
които са живели там, с тяхната писменост, религия и ежедневие.

Амасия – градът на понтийските царе

Малко градове в Турция имат толкова впечатляващо разположение като Амасия.
Градът се проточва по двата бряга на река Йешилърмак, притиснат между стръмни скали,
а високо над водата в отвесния склон се виждат огромни тъмни отвори.

Това са скалните гробници на понтийските царе.

Когато Амасия става столица на Понтийското царство, владетелите му нареждат своите монументални
гробници да бъдат издълбани директно в скалите на планината Харшена.

Особено впечатляващи са петте царски гробници, свързвани с ранните владетели на Понт.
Те са отделени от основната скала чрез издълбани проходи и изглеждат като огромни каменни
монументи, поставени във вътрешността на планината.

Амасия е родно място и на един от най-важните географи на античността –
Страбон, чиято „География“ остава безценен източник на знания за античния свят.

Когато вечерта скалните гробници бъдат осветени над реката, античността сякаш буквално
надвисва над съвременния град.

Самсун – началото на модерна Турция

След царете на Понт маршрутът достига Черно море при Самсун.

Градът има древно минало под името Амисос, но за съвременната турска история особено важна е
датата 19 май 1919 г.

Тогава Мустафа Кемал Ататюрк пристига в Самсун с парахода „Бандърма“.
Именно този момент символично се приема за началото на националното движение,
довело до Турската война за независимост и създаването на Република Турция през 1923 г.

Бозтепе – там, където планината среща Черно море

Следващата ни спирка е Орду – един от най-зелените градове по турското Черноморие
и център на район, прочут със своите лешникови градини.

Но истинската причина Орду да остане дълго в паметта е Бозтепе.

Хълмът се издига на около 530 метра над града и представлява естествена наблюдателна
тераса към Орду и Черно море.

До Бозтепе ще се изкачим с лифт, а още самото пътуване нагоре е част от преживяването.
С всяка изминала минута улиците стават все по-малки, сградите се сливат в градска мозайка,
а зад тях постепенно се разкрива безкрайната синя линия на Черно море.

Бозтепе е едно от онези места, които трудно могат да бъдат възприети просто като
„панорамна площадка“. От едната страна са стръмните, покрити със зеленина склонове
на северна Турция, а от другата – морето. Долу е градът, който сякаш се спуска
от планината направо към водата.

Гледката прекрасно обяснява особената география на турското Черноморие.
Тук почти няма плавен преход между вътрешността и брега. Планините се издигат непосредствено
зад крайбрежието, улавят влагата от морето и превръщат района в един от най-зелените
кътчета на Турция.

Около Бозтепе неизбежно присъства и другият символ на Орду – лешникът.
Районът е сред най-важните центрове за производство на лешници, а малките магазини предлагат
печени ядки, сладки, кремове и различни местни специалитети.

След богатите на археология и история дни Бозтепе е моментът, в който историята за кратко
отстъпва място на пейзажа.

А после продължаваме към Трабзон и към най-силния образ на цялото пътуване.

Манастирът Сумела – Богородица на Черната скала

Има места, чиито снимки изглеждат почти нереални.

Манастирът Сумела е едно от тях.

Високо в Понтийските планини край Трабзон, сред гората на долината Алтъндере,
огромна отвесна скална стена се издига над долината. И сякаш залепен за нея,
на около 1200 метра надморска височина, се появява многоетажният манастирски комплекс.

Отдалеч човек трудно разбира къде свършва скалата и откъде започват човешките постройки.

Сумела е посветен на Дева Мария и е известен още като
Панагия Сумела – Богородица Сумела.
Самото име традиционно се свързва с гръцката дума melas – „черен“,
вероятно заради тъмните скали на планината.

Легендата за началото на Сумела

Преданието отвежда началото на манастира още в IV век,
по времето на император Теодосий I.

Според легендата двама монаси от Атина – Варнава и Софроний – получили едно и също видение,
което ги отвело далеч от Гърция, в планините край Трапезунд.
Там, в пещера високо в скалите, открили свещен образ на Богородица и поставили началото
на монашеска обител.

Сърцето на Сумела и до днес е именно скалната пещера, превърната в църква.

Това е важно, защото Сумела не е просто сграда, построена пред скалата.
Самата планина е част от манастира.

От малка пещерна обител до императорски манастир

През VI век традицията свързва разширяването и възстановяването на манастира
с времето на император Юстиниан.

Но истинският възход на Сумела настъпва след създаването на
Трапезундската империя през 1204 г.

Под покровителството на династията на Великите Комнини манастирът получава земи,
привилегии и богатства.

Особено важен за историята му е император Алексий III Комнин,
управлявал през XIV век. При него Сумела се превръща в една от най-важните
религиозни обители на региона.

Любопитното е, че историята на манастира не приключва с османското завладяване
на Трапезунд през 1461 г.

Различни османски султани потвърждават неговите права и привилегии,
което му позволява да продължи да функционира като важен православен духовен център
в продължение на столетия.

Какво се крие зад внушителната фасада?

Отдалеч най-силно впечатление прави високата жилищна фасада,
която сякаш виси над пропастта.

Но зад нея Сумела представлява цял малък монашески свят.

Комплексът включва главната скална църква, параклиси, монашески помещения,
помещения за ученици и поклонници, кухня, библиотека, гостни помещения
и свещен извор – аязмо.

През XVIII век части от манастира са обновени и стените са покрити с нови фрески.
През XIX век са добавени големи жилищни постройки и именно тогава Сумела придобива
голяма част от познатия ни днес силует.

Фреските на Сумела

Особено внимание заслужават стенописите.

Върху стените на скалната църква и параклисите са изобразени сцени от живота на Христос
и Богородица, апостоли и светци.

На места могат да се различат различни живописни пластове – свидетелство,
че храмът е бил изографисван и обновяван многократно през вековете.

И именно тук Сумела въздейства най-силно.

Навън се чува гората и водата в долината. От едната страна е отвесната скала,
а от другата – огромното пространство под манастира.
Вътре, върху тъмните каменни стени, стоят образи на светци,
рисувани от хора, живели тук столетия преди нас.

Историята вече не е дата в учебник. Тя има място, мирис, звук и височина.

Сумела през XX век

След политическите промени в региона и размяната на население между Гърция и Турция
през 1923 г. монашеската общност напуска комплекса.

По-късно Сумела се превръща в един от най-разпознаваемите исторически
и културни символи на североизточна Турция.

Днес манастирът е включен в Индикативния списък на Турция за световното наследство на ЮНЕСКО,
а посещението му несъмнено е една от кулминациите на нашето пътуване.

Трабзон – последният голям център на византийския свят

След Сумела се връщаме в Трабзон – древния Трапезунд.

Разположението му на Черно море и близостта до пътищата към Кавказ и Персия
го превръщат в ключов търговски център още в древността.

Но една от най-забележителните му епохи започва през 1204 г.,
когато след превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход
тук възниква Трапезундската империя.

Династията на Великите Комнини управлява Трапезунд повече от два века –
чак до османското завладяване през 1461 г.

Един от най-красивите паметници, останали от тази епоха, е
„Света София“ в Трабзон, построена през XIII век
при император Мануил I Велики Комнин.

Храмът е забележителен пример за късновизантийска архитектура,
каменна пластика и стенопис.

Една Турция, която рядко се вижда

Черноморска Турция не е маршрут за човек, който иска само да отбелязва забележителности.

Това е пътуване, в което почти всеки ден сменяме историческата епоха.

Започваме от Никея и първите векове на християнството.
Минаваме през каменния свят на фригийците и легендата за Мидас.
Влизаме в столицата на Хетската империя.
Заставаме под гробниците на понтийските царе.
Достигаме Черно море в Самсун и Орду.
Поглеждаме крайбрежието отвисоко от Бозтепе.

И накрая поемаме нагоре през гората към Сумела – към манастир,
който повече от шестнадесет века се опитва да остане между земята и небето.

Може би точно там най-добре се разбира идеята на цялото пътуване:

историята на Анадола не е един разказ, а десетки цивилизации, религии и империи,
оставили своите следи една върху друга.

Пътувайте с нас до Черноморска Турция през май 2027 г.

Екскурзията е с дата на отпътуване 9 май 2027 г.
и се предлага в два варианта – с полет от Варна и с полет от София.

Разгледайте програмата с полет от Варна:

Екскурзия до Черноморска Турция с полет от Варна – Хатуша, Амасия и манастира Сумела

Разгледайте програмата с полет от София:

Екскурзия до Черноморска Турция с полет от София – Хатуша, Амасия и манастира Сумела

Черноморска Турция е различната Турция – по-зелена, по-мистична
и изненадващо богата на история. И вероятно точно затова си заслужава да бъде открита.

Разгледайте всички програм