Отново, както в Анталия, утрото ни поднесе прекрасна гледка! Дори още по-прекрасна. Хотелчето беше кацнало на брега на красив залив, приютил белите платна на десетки яхти. Наниз от живописни островчета изпълваше хоризонта. С основание наричат Каш “най-романтичния град” на турската Ривиера!
Ксантос
Този ден беше мрачен и дъждовен, но това въобще не се отрази на доброто настроение. Предстоеше ново приключение по пътя на Средиземноморска Турция – магията на древността: посещение на великия Ксантос.
История за Ксантос
По пътя екскурзоводът разказа историята на древния град. Той е бил политическият и духовен център на Ликия. Прочул се е с многобройни храмове и героизма на своите жители, изгорили родния град, за да не попадне под чужда власт. Пламъците са унищожили прекрасни дворци и храмове. Не всичко обаче било загубено. Разходихме се по широка павирана антична улица, заобиколена от величавите руини на различни обществени сгради. Разгледахме огромен амфитеатър и голям брой каменни гробници, приличащи на малки къщички. Тук няма отвесни скали като в Мира и обликът на некрополите е съвсем различен. Жителите на Ксантос са почитали неимоверно много своите предци!
В началото на XIX век английски и немски археолози правят мащабни разкопки и намират многобройни прекрасни статуи и орнаменти. За съжаление, по-голямата част от тях са изнесени в чужбина! Най-ценните шедьоври са в Бритиш мюзиъм в Лондон.
Саклъкент
Следващата ни спирка беше красивият каньон Саклъкент. Името му означава Скрития град. Легендата разказва, че в далечно минало първите християни се криели тук, за да се отдадат на своите молитви. Каньонът наистина е много впечатляващ. Преди да стигнем до него, минахме през много интересна местност с малки кабинкови хотели, сгушени сред клоните на дървета.
Саклъкент е дълъг 18 км и дълбок около 300 метра. Намира се в Мала Азия, но се счита за 3-тия най-дълъг каньон в Европа. Така е, защото Турция е обявена за европейска страна, въпреки че огромна част от територията и се намира в Азия.
По малко дървено мостче, което потрепваше от мощта на разпенената река, бушуваща под краката ни, навлязохме в тясното ждрело. Бликащата от разтопените снегове на планината Тавър, водата е изключително чиста и много студена дори и през лятото. От двете ни страни се издигаха високи и стръмни каменни стени, чиито върхове се губеха в небесата! Гледката беше величествена!
Тлос – още една причина да наречем програмата Средиземноморска Турция – магията на древността
Следващата ни цел беше град Тлос. Намира се на около 30 минути път от Саклъкент. Той е бил едно от най-древните и големи селища в Ликия.
Природата наоколо беше много красива. Пред очите ни се редуваха гористи хълмове и плодородни долини. След около половин час спряхме до малка селска къща. Стопаните веднага се появиха на прага. Жената беше много любезна и ни почерпи с нар от нейната градина. Малко по-надолу по пътя имаше още къщи. Щом ни видяха, селяните се втурнаха към нас и започнаха да предлагат кой домашно направени сувенири, кой прясно изцеден сок от нар. Беше много весело и интересно. Купихме си оригинални сувенири.
Тлос е основан от ликийците. Счита се, че е на около 4000 години. През различните епохи в него са живели римляни, византийци и османски турци. Обитаван е чак до XIX век. Влиянието на различните култури е довело до разнообразна смесица от архитектурни стилове. Разположен е в подножието на висок хълм, на чийто връх и днес стърчат величаво руините на античен акропол и полуразрушена средновековна крепост. В скалите под тях са врязани десетки добре запазени ликийски скални гробници. В подножието на хълма са разпръснати многобройни мраморни саркофази и гробници от типа “каменна къщичка”. Край тях се е ширнала просторна антична спортна площадка. Наблизо има още римски амфитеатър и обществени бани, както и руини на византийска църква. Този град също е изключително интересен! Направихме чудесни снимки.
Далян
След нов кратък преход спряхме за обяд в районния център Фетхие. Този град е една от известните туристически дестинации и всяко лято събира хиляди летовници. Ликийското му име е Телмесос. Известен е с това, че каменни гробници има дори по средата на някои от улиците му. Ние обаче наблегнахме на храната. Безброй ресторантчета предлагаха вкусотии от турската кухня и много риба. Хапнахме доволно, направихме кратка разходка по красивата крайбрежна алея и отново сме на път.
Предстоеше ни още едно приятно плаване с лодка. Този път по река Далян до плажа, където костенурките Карета-Карета снасят своите яйца. Пътят до там е много живописен, с прекрасни гледки във всички посоки. Високо в скалите вдясно се виждат фасадите на ликийски гробници от IV век пр.н.е. От другата страна се извисяват руините на древногръцкия полис Каунос. Беше много оживено. Уморени рибари се прибираха с богат улов. Някои бяха седнали да вечерят в лодките.
Плажът на костенурките наистина е много красив. През 1995 г. е спечелил приза “Най-добър плаж в света”! По широката пясъчна ивица ясно се виждат дупките, в които са били заровени яйцата. През 1986 предприемачи са искали да построят тук луксозен хотел и да унищожат мястото за размножаване на този застрашен вид костенурки. Проектът предизвиква широко международно обсъждане, по-късно е спрян и днес плажът е защитена зона
Разходката по реката беше един много добър завършек на този дълъг, но хубав ден от програмата Средиземноморска Турция – магията на древността.
Пристигане в Мармарис
Автобусът ни чакаше до пристанището и продължихме към Мармарис. За наше голямо удоволствие хотелът беше превъзходен, определено най-хубавият за цялото пътуване! Ресторантът също беше много шик. За разлика от другите хотели, тук не бяхме на блок маса, а на сет меню. Храната беше супер вкусна и аранжирана по превъзходен начин. В Мармарис имахме 2 нощувки, което бе чудесно, защото имахме нужда от кратка почивка.
