ЧАСТ 1-ВА
Турция е толкова близо, дели ни само границата и въпреки това продължава да е малко позната и почти неизвестна. Свързваме я най-вече с прочутите курорти и луксозните ол инклузив хотели и пренебрегваме нейната неописуемо красива природа и велика древна история! Участието в „Средиземноморска Турция – магията на древността“ ни даде възможност да се запознаем и насладим на много от нейните уникални забележителности.
Началото на Средиземноморска Турция – магията на древността
Чакахме дълго началото на това пътуване. Избрахме да е през есента, защото времето е приятно и прохладно. Освен това в края на туристическия сезон опашките пред многобройните обекти за посещение са по-малки.
Организаторът на екскурзията ни изпрати цял месец предварително подробна информация и полезни съвети за всичко необходимо. Удобните обувки и фотоапарат с достатъчно свободно място за огромно количество снимки са особено важни. Моите са само около 3000.
Първи ден
Отпътуване към границата
Всичко започна на 2-ри ноември. Беше събота и рано-рано в 4 сутринта се събрахме на уреченото място. Бяхме изпълнени с вълнение, нетърпеливи и доста сънливи. Автобусът потегли и всички се отпуснаха. Спахме сладко чак до границата.
За всеобща радост я преминахме за по-малко от час. Ранното тръгване помогна да избегнем голямата навалица. Изпреварихме огромната опашка от коли, която бързо се натрупа зад гърба ни.
Вече на територията на Турция
Вече сме в Турция. След 30-40 минути минахме край Къркларели. За нас, българите, този град винаги ще се казва Лозенград. В 9:30 спряхме за кратка почивка в крайпътно заведение близо до градчето Селим паша. Беше чисто и предлагаше добро хапване, кафе, чай и други напитки. Качихме се в автобуса ободрени и освежени и след малко повече от час пред нас се появиха първите сгради на Истанбул. Там, в края на магистралата, ни чакаше нашият турски екскурзовод.
Програмата на тази екскурзия не включва разглеждане на великия древен град. Той заслужава специално внимание с по-дълъг престой. Затова продължихме през покрайнините му директно към Босфора. Пресякохме Башакшехир, един от новите квартали, известен със силния футболен отбор и луксозните жилища. Голям е колкото Пловдив.
Това не е най-прекият път към Мала Азия. Отклонихме се доста на изток, за да преминем над Босфора по най-новия мост. Той носи името на Явуз Султан Селим, османския завоевател на Египет. Това е третият мост над Босфора и най-дългият комбиниран мост (автомагистрала и железен път) в света. Широк е 59 метра, а общата му дължина е 1875 метра. Той е и най-скъпият мост в Турция. От екскурзовода научихме, че построяването му е свързано с многобройни корупционни скандали и антиправителствени протести. Това обаче не пречи да е изключително красив! Гледката от него също е много впечатляваща! Мостът свързва Европа с Азия точно там, където Босфорът се среща с Черно море.
Ескишехир
Следващата кратка почивка беше в Ескишехир. Името му означава “Стар град”, но той изглежда нов и модерен. Известен е като турската Венеция заради каналите, по които плават гондоли. Други атракции, привличащи многобройни местни туристи, са сполучливото копие на баварския замък Нойшванщайн, Етнографският резерват, красивите острови на река Порсук, Музеят на морската пяна и много други. Тук се намира и най-големия турски университет, 4-ти по брой студенти в света.
Очакваше ни още доста път и време за разглеждане на Ескишехир не беше предвидено. Жалко, но не и фатално. Скоро ще имаме нова възможност да посетим този интересен град. Включен е в програмата на “Черноморска Турция”, следващата екскурзия, в която можем да се включим. Тогава групата ще нощува тук и престоят ще е много по-дълъг.
Пътуването по програмата Средиземноморска Турция – магията на древността продължи през земите на древна Фригия. Забележително е, че нейните жители са погребвали своите мъртъвци в огромни могили, подобни на тракийските край Казанлък. Това обаче не е случайно. Много историци, сред които най-известен е Страбон, определят фригийците като тракийско племе. Първоначално са обитавали южните части на Балканския полуостров, най-вероятно поречията на Марица и Струма. Преселили са се в Мала Азия след края на Троянската война, вероятно през ХХII-X век пр.Хр. През този период е имало големи размествания на население в античния свят. Всичко това научихме от нашия турски екскурзовод Байрам, а също и от водача на групата.
Историята на Гордион
Разцветът на Фригия настъпва през VIII-VII в. пр. н. е. Тогава нейният владетел Гордий построява своята столица Гордион. Тя е известна с легендарния Гордиев възел, който никой не можел да развърже. Александър Македонски също не успял и го разсякъл с меча си.
Около Гордион се намират повече от 100 надгробни могили. Най-голямата е с височина около 50 и диаметър повече от 300 метра. При археологически разкопки в нея е намерено царско погребение. Останките на владетеля са положени върху лилав и златист текстил в открит ковчег, обграден от голям брой великолепни предмети. Историците все още спорят кой е той. Някои предполагат, че е Гордий, но според други е неговият син, прочутият цар Мидас. Известен е най-вече с магарешките уши и дарбата да превръща всичко, до което се докосне, в злато.
Реконструкция на погребалната камера се намира в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара.
Гордион и Анкара не са включени в нашата програма. Те са далеч, на повече от 200 км на изток. Ще ги видят участниците в “Черноморска Турция” догодина.
Ние сме се отправили на юг към Афион. След около 40 км автобусът напусна главното шосе и продължи по разбити, криволичещи селски пътища. Местността беше странна, тайствена и почти безлюдна. Само за кратко се мернаха порутените кирпичени къщи на някакво село и отново всичко опустя. След около час пейзажът започна да се променя. На хоризонта се появиха остри скални зъбери.
Светилището на Мидас – първата ни среща част от магията на древността
Днес беше най-дългия преход в цялата екскурзия Средиземноморска Турция – магията на древността и доста закъсняхме. Пристигнахме малко преди залез слънце. Оказа се обаче, че е за добро, защото ни даде възможност да се любуваме още повече на това невероятно място. Залезът го обагри и направи приказно красиво. Скалните зъбери придобиха призрачни очертания. Всичко изглеждаше тайнствено и нереално. Сякаш някаква магия витаеше над нас!
Светилището на Мидас представлява внушителна скална стена с височина 17 метра и ниша за статуя в основата. Посветена е на богинята на плодородието Кибела. В България има древен тракийски град Кабиле, носещ името на същата богиня. Около скалата се виждат многобройни останки от олтари, а на върха два лъва, символи на фригийските царе. За съжаление вече са силно ерозирали.
Гледката към долината също е величествена и е лесно обяснимо защо древните са избрали за светилище точно това място. Бяхме така запленени, че въобще не ни се тръгваше, но започна да се стъмнява. С огромно нежелание се качихме в автобуса и потеглихме към Афион.
Около 20:30 часа пристигнахме в хотела. Бяхме малко уморени и много доволни. А ни очакваше още едно удоволствие. Вкусна топла вечеря на блок маса. Домакините бяха изключително гостоприемни и много любезни. Предложиха ни допълнителна атракция – безплатно ползване на хамама. Няколко от групата се възползваха и останаха много доволни.
