Осака – … не е Токио | Екскурзия до Япония
Влакът ни погълна и ни постави в режим на очакване за следващата спирка по маршрута ни. Прекосявайки Япония от север на юг, наблюдавахме индустриалните зони и стърчащите комини с гигантски обозначаващи ги надписи. След около 2 часа и половина влакът забави ход, а сградите се сгъстиха и пораснаха. Редуваха се модерни здания и добре поддържани японски градини, които се оглеждаха в тях и придаваха интерактивност на „пейзажа“.
Още с пристигането си установихме, че „местните“ са някак … по-шарени … Бързаха по етажите на гарата, чертаейки с крачките си прави линии и сложни геометрични фигури.
Небето вече носеше червеникавите отенъци на залеза, слънцето надничаше през по-високите етажи на небостъргачите, а стъклените им фасади изглеждаха като опаковани в целофан. | Екскурзия до Япония
Дотонбори и нощния живот в Осака | Екскурзия до Япония
За да вкусим от нощния живот на града взехме решение да прекараме остатъка от деня в квартала Дотонбори. Дотонбори е най-известната туристически квартал в Осака, известна с рекламните си неонови светлини, екстравагантните табели и огромното разнообразие от ресторанти и барове. Представете си Piccadilly Circus, но умножено по три!
Осака е разположен на устието на река Йодо, която се разклонява на канали, пъплещи през града, заради което го наричат „Японската Венеция“. Няколко канала пресичат и квартала Дотонбори. Озвучени от екзалтирани конферансиета, дирижиращи цяла армия от търсачи на забавления приличат на увеселителни депа. | Екскурзия до Япония
Игралните центрове | Екскурзия до Япония
Игрите са важна част от забавленията на острова и особено в Осака, а игралните центрове са предпочитано място за срещи и забавления за младежите между 13 и 20 години.
Трудно ще ми бъде да ги опиша, но за да доближа въображението ви до нещо познато, ще ги сравня с лунапарк в свръхтехнологичен вариант – невероятно шумни, вероятно легални и пристрастяващи.
Тук ще има игри за всеки вкус и предпочитание – симулатори за бейсбол, измерващи силата на удара; обучаващи, в които следваш стъпките на танц или ритъма на барабан; за любителите на спортове – футболни и тенис симулатори; за по-суетните – така наречените „игри за спомен – puri kura“, които правят серия от снимки с възможност за добавяне на изображения или фон към тях и с натискането на един бутон изплюват „произведеното“ във вид на стикер.
Крачехме покрай виещи машини и подскачащи „същества“ без пол и възраст. Какафонията бе неописуема, а гледката – нереална. Опитах се да наблюдавам безпристрастно и да си отговоря на въпроса по какъв начин хайко стихоплетството (описващо простичките неща в живота в 5-7-5 срички) кореспондира с шума и крясъците на тълпата тук? А може би това са двете крайни точки на махало, търсещо баланс вече стотици години… | Екскурзия до Япония
Древните столици – Нара и Киото
Следващите спирки по маршрута ни бяха двете древни столици на императорска Япония – Нара и Киото, от 720 до 784 г – Нара, а от 794 до 1869 година – Киото (11 столетия). Десетте години между Нара и Кито, седалището на императора е било в Нагаока – малък град на западния браг на острова, разположен от двете страни на река Шинано. Предполага се, че решението да бъде преместена императорската столица от Нара в Нагаока е нарастващото влияние на будистките духовници в Нара, което представлявало заплаха за управляващите. Изборът на Нагока за седалище на императора е бил направен заради локацията на града – близо до морето и в същото време върху пълноводна река, което създавало отлични възможности за транспорт. За съжаление реката често предизвиквала наводнения в града, а наводненията водели до болести, заплашващи императрицата и тогавашния престолонаследник. 10 години след установяването на императорското семейство в Нагаока, столицата отново била преместена – този път в Киото (в превод столица-град).
Нара | Екскурзия до Япония
Истинското име на старата столица е Хейджо Кио (Heijo-kyo). Като първа постоянна столица, създателите на новата „инфраструктура“ са се постарали много и са създали истински шедьоври на архитектурата, които днес са обявени за паметници на световното културно наследство – сред тях са храмовете Тодай Джи (Tōdai-ji), Сайдаи Джи (Saidai-ji), Кофуку Джи (Kōfuku-ji), Касуга Тайша, Ганго Джи, Якуши Джи, Тодаши Джи, двореца Хейджо и тайнствената вековна гора Касугаяма Примевал (Kasugayama Primeval).
Повечето храмове в Япония са строени от дърво поради дългите горещи и влажни лета. Архитектурата им е повдигната, така че въздухът да се движи свободно под и над тях. Дървеният материал държал хладно през лятото и топло през зимата, при това поради гъвкавостта си бил устойчив на земетресения. За съжаление ветровете на острова често предизвиквали пожари, които безпощадно изпепелявали сградите и се налагало да бъдат построявани отново и отново, поради което днес не може да се говори за същинска древност на оцелелите храмовете, а по-скоро за автентичност.
Основният храмов комплекс в града e храмът Тодай, представляващ най-големия и могъщ манастир в периода Нара и една от най-големите дървени сгради в света и днес. Той e разположен в парка Нара и съдържа монументална бронзова статуя на седящия Велик Буда (Дайбуцу), която достига около 15 метра височина. | Екскурзия до Япония
В същия парк само на около 15 минути пеша от него е разположен и най-почитания храм в Нара – Касуга Тайша с типичната му касуга архитектура, характеризираща се с наклонен покрив, който се простира над предната част на сградата. Храмът е посветен на божеството Такеми Каичи не Микото, за което се казва, че е пристигнал в Нара върху свещена сърна. Поради тази легенда, сърните са обявени за свещени животни – помощници на боговете и днес те се разхождат необезпокоявани по парковете и площадите на града. | Екскурзия до Япония
Киото | Екскурзия до Япония
Пропътувахме разстоянието от Нара до Киото за около 30 минути с влак. От централната гара се отправихме с автобус към едно от най-емблематичните места в Япония – шинтоисткото светилище Fushimi Inari Taisha, където е заснет филма „Мемоарите на една гейша“. Досещате се – онези яркооранжеви порти тори, подредени в дълга редица, чиито изображения често присъстват в интернет галериите.
Всъщност това са над четири хиляди тори (югозападна и североизточна), образуващи два дълги тунела през свещената планина Инари. Тунелите свързват основния храм в подножието на 233 метровата планина с вътрешния, находящ се на най-високото.
На места са толков плътни и засенчени от гъстата растителност на гората, че почти не влиза светлина в тях. Преходът от единия до другия храм отнема около два часа и половина и ако имате време да го осъществите, ще се почувствате освежени, независимо продължителното вървене и огромния поток от туристи. Ако не разполагате с време може да повървите 30-45 минути до своебразно кръстовище с прекрасна гледка към Киото и след това да обърнете обратно към основния храм. | Екскурзия до Япония
Покрай тунелите ще видите също хиляди могили, издигнати от вярващи поклонници в знак на почит към различните божества, а знаете в шинтоизма те са стотици.
Храмът е построен през 7-ми век и е посветен на бога на ориза и сакето Инари. През вековете, когато Япония се трансформира от агрокултурна нация в индустриална, храмът добива съществено значение за вярващите от цяла Япония, които го посещавали, за да помолят Инари за късмет в бизнеса. На много места около храма ще видите статуи на лисици, които във фолклора на японците са интелигентни същества, притежаващи магически способности. Те биват почитани като верни пазители и приближени посланници на Инари.
Бамбуковата гора Сагано в Киото
След Fushimi Inara се отправихме към бамбуковата гора Сагано – някога спокойно природно място, което сега е сложна плетеница от туристически пътеки. Заставаме пред ограда, с нищо не подсказваща, че именно тук се намира един от най-забележителните природни обекти на Япония. Тук ще чуете шумоленето, скърцане и люлеенето на един от признатите от правителството звукови карти на Япония (ако успеете да избягате от звуците на камерите и шума на посетителите). Японска изследователска група по поръчка на Министерство на околната среда е избрала 100 звука, типични за бита на Япония, за да функционират като звукови символи за местните хора, като начин за насърчаване на „внимателното слушане“ на шумовете на ежедневието. Странно звучи, нали?! Но и в това има дълбок смисъл, имайки предвид почитта на японския народ към Будизма и Шинтоизма. В будизма има медитативни практики чрез наблюдаване и слушане, а Шинтоизмът разказава за единността на природата с човека, която може да бъде осъзната само чрез „внимателно слушане“ навътре към себе си и навън към околния свят. | Екскурзия до Япония
Бамбуковата гора е в почти шокиращ контраст с градската среда около нея. Дървени пътеки се тъкат през гъстия гъсталак от високи бамбукови стъбла, които достигат високо в небето, създавайки балдахин. Докато вятърът преминава през плътно поникналите растения, дърветата се огъват и скърцат, листата шумолят, а стволовете се удрят един в друг, създавайки спокоен релаксиращ звук. Ако дойдете тук, когато няма туристи, комбинацията от визуална красота и слухово спокойствие ще бъде неописуема. | Екскурзия до Япония
Кварталът на гейшите – Gion
След Сагано се отправихме към Джион – най-известният квартал на гейшите в Киото. Ще направя малко въведение в терминологията, която ще използвам в тази част от пътеписа. Познатото на всички ни наименование „гейша“ е по-разпространено тук като „гейко“ и означава „обучен в изкуствата“. В средновековието Япония е била значително по-напреднала в културно отношение в сравнение със средновековна Европа. В същото време животът на селяните е бил ежедневна битка със стихиите и прищевките на императора. В резултат на това професията „артист“ е била рядко практикувана и е била привилегия основно на красиви жени с таланти в танците, пеенето или театъра. Те са забавлявали клиентите с изкуството, за което са обучавани от деца, но до сексуални отношения е можело да се стигне единствено по желаниие на самата гейша. Майко са чираците на гейко, които все още се учат, но не са пълноправни представители на професията. | Екскурзия до Япония
Джион привлича туристите с добре запазената си архитектура на традиционните дървени търговски къщи – машия. Нали си спомняте, че пътуването ми до Япония бе отчасти изследователско – за да разбера дали все още тук съществува духа на древна Япония, каквато е описана в Шогун на Джеймс Клавел.
Прекрачвайки тротоара, делящ асфалтираната улица и началото на калдаръмената пътека нагоре, някой натисна копчето и се пренесох в 17 век. Ако не беше тълпата от туристи, щях да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам. Улицата се казва Ханами-кой, а по страничните й алеи са „накацали“ къщи с добре запазени дървени обшивки. Тъй като в миналото данъците върху собствеността са се формирали на база ширината на фронталната част на сградата, всички къщи тук са построени с тесни фасади, широки само пет до шест метра, но се простират до двадесет метра в дълбочина. Много от тях сега функционират като ресторанти. Сред тях ще видите сгушени множество чайни, където майко и гейко забавляват гостите, доставяйки им удоволствие с неангажиращ разговор, сервирайки напитки или изпълнявайки традиционна музика и танци. Оказа се, че през последните години туристите често се държат непочтително към тази уважавана в Япония професия. Ето защо държавата е въвела строги правила и наказания, които се спазват без оглед на това дали нарушителят е местен или турист. Трябва да ви предупредя, че пазителите на реда са наистина безкомпромисни! | Екскурзия до Япония
Чаената церемония | Екскурзия до Япония
Трябваше да побързаме, за да бъдем точни за чаената церемония по древен японски ритуал, която Travel Holidays предвидливо бяха резервирали за нас.
Чай се пие в Япония вече повече от 1000 години, но едва около 16-ти век практиката придобива силно ритуализираната форма, която е позната днес – с повече акцент върху приготвянето на топлата напитка, отколкото самите и качества.
Тук отново се завърнах към помана Шогун, където Джеймс Клавел умело описва ритуала на чаената церемония: „Бавно и много грижливо вдигна похлупачето на малка керамична кутия за чай от времето на династията Танг и също тъй грижливо и внимателно взе една бамбукова лъжичка — започваше заключителната част на церемонията. Той умело гребна точно толкова зелен прах, колкото беше необходим, и го пресипа в порцелановата чашка без дръжка. Старинен чугунен чайник къкреше върху въглените. Със същата спокойна грация Бунтаро сипа от врящата вода в чашката, върна чайника обратно върху триножника, леко разбърка зеления прах с бамбукова пръчица, докато се получи безупречна гладка кашица. Също тъй ритуално, изключително грижливо и внимателно, той изми и избърса чашката с безупречно чиста памучна кърпа и ги постави и двете — и чашата, и кърпата — на местата им. Поклони се на Марико, която отвърна на поклона. “ | Екскурзия до Япония
Дали беше същото? Да, последователността, приборите, етикета по време на церемонията бяха същите. И не – няма как да бъдесъщото! Изминали са повече от 300 години, церемонията не съдържа смисъла, който е влаган в приготовленията и ритуала.
Въпреки това, преживяването беше фантастично! Точно в онзи момент се нуждаех от нещо, което да забави скоростта ми, да укроти емоциите на групата и да ни подготви за дългия полет до „обратната страна на планетата“. | Екскурзия до Япония
Това пътуване се осъществи благодарение на Травел Холидейс.
Всички части на този пътепис можете да проследите ТУК.
