КЕЙПТАУН
Пристигаме в Кейптаун, но дългият полет не е успял да ни отнеме силите и директно се отправяме към пристанищния комплекс V&A Waterfront – Кейптаун. Януари е, а нас ни грее прекрасно слънце. Разхлаждани сме от силния вятър, който роши косите на дамите и пречи на естетичните снимки, но пък ги прави по-истински. Комплексът е разкошен. Тук има търговски центрове, музеи и множество магазини и заведения, пръснати из калдаръмени улици. Тук там на някой ъгъл е застанала различна група от музиканти, които свирят африкански ритми на чудати инструменти. Стигаме до заведенията и поръчваме fish & chips – много характерно за Южна Африка и Кейптаун. Залязващо слънце, вкусна риба и африканска бира.
Стигаме до заведенията и поръчваме fish & chips – много характерно за Южна Африка и Кейптаун. Залязващо слънце, вкусна риба и африканска бира. За тези моменти живее човек!
Нос ДОБРА НАДЕЖДА
Днес поемаме към нос Добра Надежда, Отправяме се на юг и минаваме през по-отдалечените квартали на Кейптаун, където къщите са разположени на брега на морето. Тук ни чакат спиращи дъха гледки на заливи в атлантически океан.
От КЕЙПТАУН към ОСТРОВА НА ТЮЛЕНИТЕ
Следващата ни спирка е Островът на тюлените. С лодката достигаме огромната скала, където са се пльоснали стотици тюлени. Ароматът, който се носи, разбира се, е „очароващ“, но емоцията е прекрасна.
Плажа БОЛДЕР
Но стига тюлени. Отиваме при пингвините. Вече сме на източния бряг. Тук на плажа Болдер е разположена колония на африканския пингвин. Удивително е колко много може да се забавлява човек, наблюдавайки тези мъници. Само смешното им ходене и подтичкване е достатъчно, за да накара човек да се усмихне от сърце.
Спираме за обяд и поръчваме риба. Едно мога да кажа – африканците приготвят страхотна риба. Облизваме си пръстите и с нови сили към същината – Нос Добра Надежда – най-южната точка на африканския континент. Българската група окупираме табелата с надпис Нос Добра Надежда и географските координати и започваме фотосесията. Вълните се разбиват с близките скали. След това с фуникуляр стигаме до площадката, откъдето се открива гледка към носа. Сякаш сме на края на света. И ти се иска да останем така завинаги – ти, океана и африканското слънце. Уви, не можем.
3 thoughts on “КЕЙПТАУН и нос ДОБРА НАДЕЖДА – Част 1”