Трети ден от Средиземноморска Турция – магията на древността – Термесос и Мира
Утрото ни донесе много приятна изненада. Симпатичното хотелче се намираше на морския бряг и от терасата му се разкриваше вълшебна гледка. Изпихме сутрешното кафе, съзерцавайки пурпурния изгрев и лазурното море.
Не е редно да отидеш в Анталия и да не видиш прочутия водопад Дюден. Намира се точно на устието, там, където реката се влива в морето. Гледката е страхотна! Водата пада със силен грохот от 40 метра и се пръска на безброй ситни капчици и водна пара, създавайки красив облак, пресечен от разноцветна дъга. Направихме чудесни снимки на фона на бушуващия водопад и се качихме в автобуса, за да продължим към следващото невероятно място.
Термесос – втората най-впечатляваща спирка от Средиземноморска Турция – магията на древността
Този древен град се намира на около тридесет километра северозападно от Анталия. Широката магистрала ни отведе в красив парк, чудесно място за разходки и пикник. Дотук пътуването беше леко и приятно и въобще не подозирахме, какво ни очаква. Изкачването започна и пътят стана стръмен и тесен с многобройни остри завои. Криволичеше страховито над ужасяващи бездни. Беше изключително труден преход и трябва да похвалим нашия шофьор, че се справи чудесно.
Благодарихме му с ръкопляскане, когато най-после спряхме на обширен тревист паркинг. Оттук нагоре трябваше да продължим пеша. Планинската пътека беше стръмна и камениста и удобните спортни обувки се оказаха много полезни. Предвидливите носеха и вода. Изкачването продължи около 40 минути. Екскурзоводът умишлено вървеше бавно, но изоставащи все пак имаше. Спряхме, за да ги изчакаме.
Историята на Термесос
Античният град е построен високо в планината върху грапав и стръмен склон. Обиколката ни започна от величествената входна порта и продължи по улицата с колонадата. Тя ни изведе до красивата горна агора (площад). Наоколо се виждаха руините на многобройни масивни обществени сгради. Гледката беше много впечатляваща, но това, което ни изуми, беше амфитеатърът. Толкова е необикновен, че не мога да го опиша! Намира се върху самия връх, на възможно най-високото място. Отстрани изглежда нереален и същевременно приказно красив! Бяхме като омагьосани! Гледката към околните планини и долини също е страхотна. Направихме купища снимки.
Въобще не ни се тръгваше, но ни очакваха нови приключения. Спускайки се надолу се радвахме на усещането, че вървим по пътеки, още помнещи стъпките на велики воини. Техният град никога не е бил превземан!
Краят на Термесос настъпва, когато силно земетресение разрушава местния акведукт. Точната дата на това ужасно събитие не е известна. Останал без вода, градът е изоставен. Това е причината да бъде така добре запазен.
Мира
След чудесните преживявания в плодородна Памфилия дойде ред на прочутата със скалните си гробници антична Ликия. Пътувахме край морето, а имах чувството, че съм в планината. Скалистите зъбери на Тавърските планини се врязват във водата и образуват хълмисти полуострови. Между тях се гушат живописни заливчета, приютили китни градчета. Едно от тях, името му е Финике, е известно като Столицата на портокалите в Турция. В центъра му се издига статуя на огромен портокал. Освен с плодове, районът се слави и с производството на зеленчуци. Найлоновите куполи на десетки оранжерии блестяха ослепително, огрени от яркото слънце. Цялата долина светеше.
Нашият екскурзовод продължи да ни разказа много интересни неща. В миналото връзката между градовете е била само по море и това е направило жителите на Ликия опитни мореплаватели. Ликийците били народ със собствена култура, език и писменост. След пристигането на армията на Александър Македонски гръцкият става официален език и районът постепенно е елинизиран. Древна Ликия не е била централизирана държава, а нещо като федерация с шест главни града. Най-прочутият от тях е Мира. Днешното му име е Демре.
Църквата Св. Николай Чудотворец
В Мира има много забележителности, но най-голямата е храмът, посветен на Николай Чудотворец. Светецът е живял тук през IV век сл.Хр. Било трудно и смутно време! На младини е преследван от римляните заради вярата си. По-късно, когато християнството е признато за официална религия, става първият владика на Ликия. Много са легендите за неговата доброта и щедрост. Раздал е на бедните и онеправданите огромното богатство, което е наследил от родителите си.
Първата църква на това място е изградена още през VI век сл.Хр. Следи от нея не са намерени. Засипана е от наносите на близката река. Базиликата, която разгледахме, е построена около 200 години по-късно. До средата на XI век в нея са се пазели мощите на светеца. Похитили са ги италиански търговци и преместили в Бари. Разбитият мраморен саркофаг още напомня за това.
През XVIII век големи грижи за възстановяване на храма полагат руските царе. Много от тях са носели името Николай и са почитали своя светец. В момента се извършва реставрация, но и в този си вид храмът е много впечатляващ.
Пред него има статуя на светеца, носещ чувал с подаръци и деца около него. Николай Чудотворец е първообразът на дядо Коледа.
Последва кратка почивка за сувенири и ето ни отново на път към следващата уникална древна забележителност. Всъщност тя не е само една. Множество от красиво изсечени в скалата гробници от IV век пр. Хр. и до тях великолепен римски театър от I век сл. Хр.! Лично аз не бях виждала толкова хубави и добре запазени некрополи! Амфитеатърът също е страхотен, най-големият в Ликия по това време.
Остров Кекова
След това чудесно преживяване програмата ни продължи с живописна разходка до остров Кекова. Автобусът ни закара до претъпкано с рибарски лодки китно заливче и продължи празен към следващото пристанище, където щеше да завърши нашето пътешествие. Отплаването на корабчето малко се забави, но ние не скучахме, прехласнати в прекрасната гледка. Пред нас се стелеше красиво лазурно море. Наниз от живописни скалисти островчета изпълваше хоризонта. Плаването започна и всички дружно се изкатерихме на обширната горна палуба, за да се любуваме на красивия пейзаж. Направихме страхотни снимки.
В северната част на острова се намират руините на древен град, разрушен от земетресение през II век. В бистрата вода виждаха останки от стени, врати и стълби на древни сгради. Бях изумена! Сякаш се върнахме назад във времето и се потопихме в античния свят. Природното бедствие е унищожило един уникален и важен град. След няколко века византийците издигат на същото място нов, но скоро са принудени и го изоставят заради арабските нашествия. Този път завинаги.
Днес островът се ползва за паша на кози. Всяка утрин жени с лодки доставят на животните вода и ги доят. Множество празни сини бидони са разпръснати по брега. Понякога с лодките превозват и кози.
Разходката в морето продължи около час и половина. Гледката беше неописуемо красива. На хълма срещу острова стърчаха страховитите останки на древната крепост Симена. От плитките води на залива надничаха огромни, приличащи на малки къщички, каменни саркофази. Оказа се, че има два вида ликийски гробници, скалните в Мира и като тези тук, приличащи на малки къщички.
Отпътуване към Каш
Започна да се свечерява и залезът обагри скалистите брегове. Истинска феерия в оранжево! Зъберите наоколо приличаха на огромни митични животни. Беше много красиво! Отново не ни се тръгваше, но ни чакаше още път. Въздъхнахме и се качихме на автобуса, който ни отведе в малкия крайбрежен град Каш.
Хотелчето беше много приятно. Малко и кокетно. Нямаше асансьор, но пет пъргави момчета пренесоха багажа бързо и чевръсто. Пристигнахме доста късно, някъде към 8:30 вечерта, но вечерята и тук беше топла и много вкусна, а домакините – отново мили и любезни. Оказа се, че сме техните последни гости за тази година. На следващия ден щяха да затворят хотела.
