Екскурзия до Япония – Хаконе – Част 2

Хаконе и Мияношита – Ден 3 и 4

Hakone Tozan Line | Екскурзия до Япония – Хаконе

Рано сутринта събрахме багажа, уверихме се, че личните ни документи са в раниците и бързо закрачихме към гарата, откъдето трябваше с две смени да стигнем от Токио до Хаконе, а оттам с Hakone Tozan Line да се придвижим до крайната ни цел – Мияношита .
Преди да започна да пиша за това пътуване опитах да опресня спомените си за наименованията на жп линиите, с които пътувахме, но Гугъл отказа да ми начертае пътя, по който пътувахме с влака от Хаконе до Мияношита. След кратко проучване открих причината. През октомври 2019 г в северна Япония е вилнял тайфун с 259 км/ч, който е повредил жп съоръженията в този участък до такава степен, че вече повече от пет месеца е в ремонт!
Hakone Tozan Line се оказа, че има доста интересна история, която заслужава да бъде разказана тук и съм сигурна , че няма да ви отегча!
Всички сте чували за скоростния влак – стрела в Япония – шинкансен, движещ се с около 260 км/ч, лично аз нямах търпение да се кача в това технологично „влечуго“, за което ще разкажа по-късно! Малко хора обаче са чували за „древните“ железопътни планински линии и влакови композиции в Япония, които вече повече от 100 години се поддържат и използват пълноценно в трудно достъпните планински райони на Япония!
Една от тях, най-първата и може би най-красивата е именно Hakone Tozan Line. На спирката в Хаконе, виждайки локомотива, първата ни асоциация бе за швейцарските джобни ножчета Викторинкс – червени, практични и … вечни, а това се оказа не случайно. Проектът за Hakone Tozan Railway започнал още през 1912 година, когато в Япония настъпила втората индустриална революция и когато японски инженер е бил изпратен в Швейцария със задачата да научи повече за планинските им железопътни линии. Той бил силно впечатлен от начина, по който швейцарците използвали превключването на задна скорост, за да изкачват на зиг-заг стръмни планински участъци. Завръщайки се в Япония той приложил за наученото там в проект за първата планинска железопътна линия – 8,9 км, започваща именно от Хаконе. Екскурзия до Япония ХАКОНЕ

Прекрачихме стълбите на вагона и се озовахме в машина на времето и внимание – това не е метафора! Разположението на седалките бе такова, че всички пътници получаваха стопроцентов изглед към планината и живописните бързосменящите се кадри. Прозорците и вагоните бяха комфортно чисти, всяка джаджа бе обгрижена и работеше безотказно, нищо не скърцаше. Как е възможно – все пак тези вагони са на повече от 80 години?! Нашият машинист, облечен в строга униформа и фуражка, гордо управляваше локомотива, преодолявайки денивелацията от 445 метра. Преди всеки разклон той слизаше и дърпаше стърчащ от камъните лост, с който променяше посоката на релсите, така че композицията на заден ход да поеме нагоре по баира, вместо в обратна посока…
Пътувахме и се наслаждавахме на планината в компанията на още дузина местни. Някои от тях четяха вестници с точещи се завъртулки, представляващи думи и изречения. Други отдавна научили, че пътувайки по този път и с този влак, не рискуват да закъснеят или подранят безмълвно брояха „завоите“, вместо да поглеждат часовниците си. Екскурзия до Япония ХАКОНЕ
Тук е мястото да спомена, че в Япония личното пространство е неприкосновено и натрапването на мнение или емоции на обществени места не се толерира! В този смисъл не е прието и наистина никой не си позволява в обществения транспорт да говори по телефона!

Пристигане в Мияношита

Ето, че локомотивът подаде сигнал, с който изкара пътниците от медитацията на фона на монотонно потракващите релси. Ние плахо подадохме глави през тесния отвор на вратата, питайки се дали това е мястото, което бяхме отбелязали на картата или машината на времето ни е върнала стотина години назад. Обратен път вече нямаше, влакът продължаваше още по-навътре в планината, а и на спирката пишеше „Добре дошли в Мияношита!“… Прескочихме трапа, който делеше вагона от перона и се озовахме в друго време, друго място, цял един друг свят – толкова неочакван и същевременно толкова привлекателен и любопитен. Лично за мене това бе първия щрих от „картините“ на Джеймс Клавел, който открих в Япония! Моментът бе като ключ от онези компютърни игри, в които намираш едно по едно парчетата от нещо загадъчно и в края получаваш букет от фойерверки! Екскурзия до япония
Есента вече бе започнала да боядисва листата наоколо! Този сезон е точно толкова прекрасен в Япония, колкото и пролетта, когато цъфтят вишните!
Беше странно тихо за град, популярен сред местното население и туристите като балнео център, поради минералните си извори, опитомени от стотици години в прекрасни традиционни онсени. За тези, които не знаят, онсените са традиционни за Япония минерални бани на открито с гореща 50-80 градуса вода! Намерихме бързо гостоприемницата, в която трябваше да прекараме ден и половина и побързахме да се настаним, за да имаме време да се накиснем в топлите води на някой от обществените онсени.

Онсенът | Екскурзия до Япония – Хаконе

Мияношита е съществувал още в Едо периода! През годините не се е урбанизирал поради необлагородения планински релеф, представляващ сериозна пречка за застрояването му. Предполагам, че това е и една от причините да се съхрани автентичната архитектура на селището.
Бродейки по уличките направихме едно малко носталгично пътуване в миналото, та нали това беше една от целите ми. Екскурзия до япония
Пътят ни отведе до най-големия онсен в селището, триетажна сграда тип риокан, като всеки етаж имаше специфично разпределение, според предназначението му.
Първият служеше за коридор към самия онсен и бе разделен от два входа – за мъже и за жени. Преминахме през съблекалнята, където оставихме вещите си, с изключение на хавлиите, които предвидливо бяхме мушнали в раниците преди да излезем. Следващото помещение бе обзаведено с душове, отделени един от друг с паравани, които служеха за хигиенизиране на посетителите. Това е задължителна процедура, която всеки трябва да спази преди да се потопи в басейните с топла вода. За моя изненада и задоволство в онсена нямаше никой. Излизайки навън пред мене се разкри великолепен планински пейзаж зад плътна завеса от пара! Обли камъни оформяха корита, пълни с гореща вода, до които се стигаше по тясна пътечка с грапава настилка. Побързах да се потопя, преди каляската да се превърне в тиква или да се окаже, че съм сънувала! Топлина обгърна тялото ми. Усетих как умората се свлича от мен, слива се с потока, изтича някъде надалече, където планината я превръща в живителна сила и я връща обратно тук. Екскурзия до Япония Хаконе

Следващата част от ритуала е релаксиране върху татами на пода на фона на тиха музика. За финал след двадесетина минути малки същества, облечени в традиционни кимона отвеждат гостите до трапезарията, където сервират зелен чай.
Събрахме цялата си воля и се затътрихме бавно и мълчаливо към гостилницата.

Вечерта | Екскурзия до Япония – Хаконе

По пътя се отбихме в 7/11 (най-разпространената американска верига за хранителни стоки в Япония), откъдето закупихме някои дреболии от първа необходимост и с гордост установихме, че продуктът номер 1 на най-големия производител на млечни продукти в Япония е кисело мляко с име Bulgaria. Екскурзия до Япония Хаконе

Времето бе мъгливо, а ние безкрайно мързеливи. Похапнахме в хотела и за да завършим деня поседнахме навън, съзерцавайки планината. Не след дълго към нашата компания се присъединиха младежи – израелец и иранска еврейка, южнокорейка на неопеделима възраст и двама местни, които се представиха за диджеи. Някой извади бутилка уиски, която бързо сплоти компанията и започнахме да се опознаваме. Младежите се оказаха младоженци, тръгнали на сватбено пътешествие, но вместо ваканция на романтичен остров, решили да пътешестват из Япония. Южнокорейката бе пенсионирала се учителка, която пристигнала тук със същата идея като нас, но сама и без корнкретен план и дата за връщане. Диджеите бе трудно да се персонализират, тъй като английският им се ограничаваше до числата от 1 до 10 и думите „yes“ и „no“. Екскурзия до япония
Уморени от дългия ден се прибрахме по стаите си, обзаведени в типично японски минималистичен стил – две татами на пода, тоалетка с огледало и нищо повече. Спахме добре, въпреки потракващите колела на нощните влакове. Екскурзия до Япония Хаконе

Гостоприемницата и хотел Fujiya | Екскурзия до Япония – Хаконе

„Добро утро!“ – посрещнаха ни с усмивка и топло кафе нашите хазяи – момче и момиче на видима възраст не повече от 16 години, а действителна вероятно около 23.
Сервираха закуската ни във всекидневната, която бе обшита с ламперия от дърво с цвят на светъл бук, което придаваше приятен уют на помещението.
Побързахме да излезем на разходка, тъй като това са последните ни часове в Мияношита, Хаконе.

Вниманието ни привлече покрива на пагода, стърчащ над върховете на пиниите и сградите. Любопитството ни отведе там – оказа се, че това е един от най-старите хотели в Япония – Fujiya. Построен през 1878 година, подслонил Чарли Чаплин, Джон Ленън, принц Чарлз и др., хотелът и до днес предлага уединение на хора, търсещи лукс и удобство. В градината на хотела за първи път видяхме бонсаи, вирееши директно в почвата сред останалите растения. В миналото притежаването на бонсай е било привилегия само за хора от избрана йерархия, а може именно това да са целяли да внушат създателите на хотела… Екскурзия до Япония Хаконе

Беше време да освободим стаите и да се отправим към гарата, за да продължим пътешествието си към западния бряг на острова. Преминахме по уличката на занаятите, привличаща туристите с лакомства и ръчно направени сувенири, за да стигнем до интересен чайна-онсен, който изпълняваше ритуала от предната вечер, но накуп – киснене на крака в минерална вода на открито, сервиране на чай и релаксация на фона на тиха традиционна музика. Уви, всички маси бяха заети от китайски туристи, които очевидно нямаха намерение скоро да си тръгнат. Ние завистливо навирихме носове, пресмивайки име се, че това …. хахаха…. изглежда толкова смешно… в сравнение с онзи якия онсен от снощи, но вътрешно проклинахме всички китайци на планетата. Екскурзия до Япония Хаконе