ВОДОПАДА ВИКТОРИЯ

ВОДОПАДА ВИКТОРИЯ – Част 5

След вълнуващото приключение, наречену Шакаленд Зулу се отправяме към летището Виктория, Зимбабве. Тук ни посрещат отново танцуващи африканци с препаски. Отправяме се към река Замбези, за да направим круиз по залез слънце. Похапваме африканска samosa, пием зимбабвийска бира, гледаме хипопотами и слушаме за историята на откриването на водопада Виктория. Водопадът Виктория е открит от местните племена, а първият европеец, който го вижда е д-р Ливингстън. Именно Виктория е нашата следваща спирка в програмата.

ВИКТОРИЯ

Виктория е най-големият водопад в света. Разположен е на границата между две държави – Зимбабве и Замбия. Местното му име е Моси-о-Туня, което в превод означава „гърмящ дим“. И може би най-точно го описва. Гледката и грохотът на огромната маса вода, падаща от високите скали в пропастта, кара човек да застине, да усети невероятната сила на природата и да почувства смирение пред нея. Тук човек се чувства малък и в същото време най-много човек. Силната струя се раздробява на милиарди капчици, образувайки „димна“ завеса, а слънцето ги оцветява в цветовете на дъгата. Пръските достигат отсрещния бряг и падат като мек, пролетен дъжд по кожата, за да я разхладят от африканското слънце. Магия за сетивата.

Разхладени, напълнили очите и душата, ние се отправяме към историческия мост, който свързва Зимбабве и Замбия. Тук ни оборудват с предпазни колани, за да извървим разстоянието в едната посока по металната конструкция под моста. Поглеждаме в краката си през дупките на металните решетки и там долу в пропастта е реката. Адреналинът скача, краката потреперват, а на лицата ни има усмивки. Премятаме въжета и вървим устремено напред. От другата страна на моста някой скача с бънджи. Всеки луд с номера си, нали? Приключението свършва и отиваме да почиваме.

БОТСВАНА

Започваме следващия ден с трансфер до границата на Ботсвана, удрят ни печатите и продължаваме, за да достигнем национален парк Чобе. Утрото сме отделили за круиз по реката. Бреговете са осеяни с растителност, препитание за обитателите на парка. Един хипопотам подава лениво глава над водата. Появява се още един и изведнъж зяпват един срещу друг. Сякаш гледаме филм на National Geographic, но всъщност сме там, само на няколко метра от тях. Лек страх се прокрадва между нас.

Продължаваме по ръкавите на реката. И имаме невероятния късмет да видим как огромно стадо слонове слиза от хълма към реката за по едно питие и малко баня. Може би са над 30 слона, а сред големите махат уши и мъници. Гледката е удивителна. Пазим тишина, а ни се смее с глас. Вече са на брега и се нареждат в редица, всеки забучил хобот в реката. След като утоляват жаждата, започват с банята. Голям кеф. Прохлада. А след водната баня, решават че са твърди чисти, и хайде малко кал отгоре. Спираме за отдих и храна след което се мятаме на джиповете и продължаваме по суша.

Непохватни жирафи мляскат сладко листа, елегантни антилопи се кокорят с големите си очи, спокойни носорози лежерно похапват трева, крокодили… слава Богу не ни обръщат внимание. Толкова е реално, че чак ни се струва нереално. Слънцето се снишава и е време да напуснем Ботсвана.