Признавам си с чиста съвест, че пътуванията винаги са били моята страст. И най-вече круизите! Това за мен е една от най-завладяващите ваканции, съчетаващи почивка и пътуване до нови места. Вълшебно е да плаваш по морета и океани и да опознаваш нови места. От мегаполиси до автентични градчета със собствен ритъм, пътуването с кораб е незабравимо пътешествие. Когато ме помолиха да напиша пътепис за круиз по програма „Европейски нюанси“, включваща Западно Средиземноморие и Атлантически океан приех без да се колебая. Много бързо обаче осъзнах, че не знам как да започна.
ДЕН 1 – ви
Как се започва пътепис? Със Здравейте, как сте? Истинското ми притеснение дойде, когато установих, че освен да го започна се очаква и да разкажа за пътуване, което е удоволствие да се преживее, но не лесно да се преразкаже. Не очаквайте от мен да разказвам увлекателно (първи пътепис), по скоро се надявам да бъда полезна с информация.
АМСТЕРДАМ
Действието се развива в началото на месец септември. Потегляме на нашето пътешествие с полет на „Bulgaria Air“ от София до летище Schiphol в Амстердам. На летището ни очаква нашият гид Пепи, която ще направи за нас кратка туристическа програма съобразена с времето с което разполагаме – да усетим духа на града, както се казва. Придвижвамесе с предварително осигурен трансфер до Централната гара на Амстердам – истински архитектурен шедьовър. Намира се в сърцето на града и основните забележителности са на пешеходно разстояние от нея. Без да губим повече време поемаме към Dam Square: най-големия площад в историческия център на града. Там се намират някои от най – популярните забележителности: Кралския дворец, музея на Мадам Тюсо; мемориалът в чест на жертвите от Втората световна война; супер луксозния хотел Краснополски, мол Bijenkorf. Вървейки към площада научаваме интересни факти от беседата на Пепи свързани с историята на града. Възникнал е през 11-ти век като малко селище на река Амстел от където идва и първата част от името му. Втората част „dam” означава бент. Каналите определят облика на Амстердам. Те са прокопани през различни периоди от историята и представляват водна мрежа, оплела целия град. Само през историческият център преминават пет канала прокопани през 17 век.Интересна особеност е, че водата в тях не е солена, а сладка, което се дължи на вливането на река Амстел в града и на изградените диги. Каналите на града са изпълнени с лодки и малки корабчета, които предлагат разнообразни екскурзионни турове – един по- различен начин да усетите града. Прави ми впечатление, че голяма част от лодките са закотвени и се използват за жилища.Като една романтично настроена душа леко завиждам на хората живеещи в тези плаващи къщи. Какъв ли свободолюбив дух трябва да притежаваш за да живееш във водата…? Продължавайки нашата разходка, се любуваме и на сградите разположени край каналите. Построени са през 17-ти и 18 – ти век с тесни фасади и великолепни фронтони. Традицията по това време е била всяка къща да притежава фронтон – показвал е социалния статус на собственика. Колкото по – богато орнаментиран бил той, толкова по – заможен човек живеел в къщата. А относно тесните фасади: през този период данъкът се определял на основата на това колко широко е лицето на къщата от страната на улицата. Именно затова сградите са били строени тесни и с голяма дълбочина.
Преминаваме и през De Wallen (квартала на червените фенери), няма как да го пропуснем. Мястото е пълно с туристи, желаещи да разгледат този емблематичен за града район. Кварталът е изпълнен със секс шопове, кина с шоупрограми за възрастни и разбира се прословутите витрини с червена светлина, зад които стоят момичета в предизвикателен вид предлагайки различни „услуги“ така да се каже. Хората тук са много, наистина много разкрепостени. Да си спомним, че Холандия първа дава зелена улица на гей браковете. Свободата и толерантността са символ – верую на местните жители. В града без проблем в заведения от типа „Coffee shop“ може да си купите марихуана, кексчета и шоколад с лека дрога – официално разрешени за употреба от държавата. Марихуаната е като запазена марка на града. Аромата и се носи навсякъде. Очаровани сме от градаJ! Витае дух на свобода примесен с лежерност…дали усещането ни не е заради ароматите носещи се във въздуха?
Продължаваме нашата разходка и стигаме до една от най-популярните туристически атракции Bloemenmarkt – пазарът за цветя. Разположен на един от централните канали „Singel“ пазарът е истинска феерия от цветя; грудки; семена; мини плодови дръвчета; бонсай и какво ли още не. Нормално, все пак Холандия е най-големият производител и износител на цветя в Европа.
Времето ни е малко (желанията много). Казваме си „Чао и до нови срещи“ с Пепи и се отправяме към пристанището. По пътя към него един колоездач почти не ме отнася – очаквано, навсякъде е пълно с велосипедисти. Един съвет от мен: не стъпвайте на велоалея ! Ако ви бутне някой, вие сте си виновни. Колоездачи хвърчат около вас и са с предимство навсякъде – дори и на пешеходна пътека! Слава богу, с повече внимание от моя страна пристигаме без повече инциденти на пристанище IJmuiden. За организацията на пристанищният терминал нямам никакви забележки: бързи, сръчни, акуратни. Оставяме багажа на стюардите, преминаваме през зоната за сигурност, регистрираме се и…воала готови сме за старта на нашето приключение.
КОРАБЪТ
Корабът „Costa Pacifica“ на италианската компания Costa Cruises е нашият дом за придвижване към нови дестинации. Завладява ни с размерите си.16-етажен плаващ хотел пуснат на вода през 2009 година. Минаваме по ръкавите, за да влезем в него. Тази част винаги е много вълнуваща. Владее те онази тръпка от неизвестното и предстоящо приключение. Това е и момента в който за първи път виждаме кораба от вътре, а обстановката е наистина впечатляваща. Отвсякъде те обгръща красив дизайн, лукс и изящество. Светлини струят от всички посоки. Това е така нареченият „кораб на музиката“ на компанията Costa. Декорът включва антични инструменти и картини с музикална тематика, а всички общи части и палуби носят имена на известни музикални произведения. Корабът разполага с няколко ресторанта, множество барове, открити и закрити басейни, фитнес, СПА център и редица други опции за забавление, спорт и релакс. Вече сме прегладнели и се отправяме към бюфетите за обяд. Впечатлени сме от огромното разнообразие от салати, месни ястия, морски деликатеси, десерти, плодове – за всеки вкус по нещо .
Идва и времето да си кажем „Довиждане“ с Амстердам и с неговите канали, цветя и аромат на марихуана. Отплаваме от пристанището точно в 18:00 часа под звуците на песента „Time to Say Goodbye“ на Андреа Бочели и Сара Брайтман. До края на нашето пътуване, при всяко наше отплаване звучеше тази песен…вълнуващо!
Ден 2-ри
Дувър(Лондон)
Първата гледка, която се открива пред нас когато акостираме са Белите скали на Дувър. С височина над 100 метра, те дължат цветът и формата на състава си, който е предимно от варовик. Тези скали са причината островът да бъде наречен от римляните „Албион“, от латински – Бял остров. В този ден имаме планирана екскурзия до Лондон. Пътуването до там ни отнема около час и половина(с предварително заявен трансфер). Лондон е един от най-големите мегаполиси в света с над 10 милиона население, гъмжащ от хора от всякакви националности и култури. Нашият екскурзовод – много мила и симпатична дама ни очаква до Кулата на Лондон „Tower of London“. Оттук започва и програмата ни с посещение на основните туристически забележителности: Тауър Бридж, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство; Бъкингамския дворец; Катедралата Сейнт Пол; Окото на Лондон; Националната галерия и Британският музей (за тях може спокойно да отделите цял ден) и др. Няма да се спирам в подробности и описание на прекрасните музеи, църкви и дворци. Безспорно заслужават внимание. Разбира се има още много неща, които трябва да бъдат посетени в Лондон, но всичко зависи от това с какво време разполагате. За съжаление нашето свършва бързо. Време е да се отправяме обратно към пристанището на Дувър, където ни очаква нашият пътуващ петзвезден хотел. Корабът отплава в 20:00.
Ден 3 -ти
Хавър (Le Havre) Франция – Мон Сен Мишел
Град Хавър, известен и като Льо Хавър се намира в Нормандия, Северна Франция. Пристанището му е второто по големина след Марсилия. Градът има близо петстотингодишна история и след разрушаването му по време на Втората Световна война е с изцяло променен облик благодарение на иновативният архитект Огюст Пере. Заради великолепната съвременна архитектура градът е включен в списъка „ЮНЕСКО“. Льо Хавър е и пристанище, което круизните компании използват като отправна точка за разглеждане на красивите градчета и топ курорти на Нормандия като: Онфльор – очарователно градче със средновековна архитектура; Руан–историческата столица на Нормандия; Довил – курорт символ на елегантност и стил и черешката на тортата „Чудото но западния свят“ абатството Мон Сен Мишел, което е и нашият избор за днешният ден. Тук е момента да поясня, че всички брегови екскурзии са предварително предложени от агенцията организатор на програмата и включват трансфери до съответните градове, екскурзоводско обслужване, входни такси и т.н. Бяха се погрижили за всичко и за нас оставаше само да се наслаждаваме на ваканцията.
Днес ни очаква по-дълго пътуване, около 3 часа в посока – време, което се изнизва неусетно в комфортния бус със който ни посреща на пристанището нашият местен гид. Докато пътуваме, пред очите ни се редуват прекрасните пейзажи на Нормандия: обширни ливади; пасторални селца; живописни ферми, част от които са превърнати в къщи за гости; ябълкови градини, от които произвеждат прочутият за региона“ калвадос“ (вид ябълково вино).
„ЗА НОРМАНДИЯ КАЗВАТ, ЧЕ КОГАТО ГОСПОД Е СЪЗДАВАЛ СВЕТА, ВЕРОЯТНО Е ЗАРОВИЛ КЛЮЧА ОТ РАЯ ИМЕННО ТУК “
И ето… наближаваме нашата крайна цел. Островът с абатството изплува пред нас като мираж на хоризонта, много близо до Нормандския бряг на Франция. Спирам… любувам се на картината открила се пред мен и си мисля: ето този момент искам да запечатам във времето поне за миг. Приказно човешко творение – Мон Сен Мишел – готическо чудо посред галопиращи приливи. „Пирамида в океана“ – така го е нарекъл Виктор Юго. Нареждан сред чудесата на западния свят, укрепеният остров е второто най-посещавано място във Франция (след Париж) и е под егидата на „Юнеско“. Годишно залива е посещаван от близо три и половина милиона туристи. Това островно абатство е едно от най-добрите поклоннически места на християнството през вековете. Повече от хиляда години силуетът му е посрещал с духовност поклонниците и сега прави същото и за нас за туристите. Тук се случват най силните приливи в Европа, при които разликата между връхната точка на прилива и най-ниската точка на отлива достига 14 метра. Приливите са най – силни по време на пролетното и есенно равноденствие, затова и тогава е най-доброто време за посещение. Абатството на острова „La Merveille“ e чудо на средновековната архитектура. Посветено е на светеца Архангел Михаил- негова статуя се извисява на върха на църквата – 170 м. над морското равнище.
Според легендата, през 708г. на епископ Обер от град Авранш се явил Архангел Михаил, който му наредил да построи малък параклис върху скалата, достъпен само при отлив. Епископът не бил сигурен, че правилно е разтълкувал видението си и не изпълнил заръката. Едва след като Архангелът го докоснал с пръст по челото и оставил отпечатък, на острова започнало изграждането на първата църква. През вековете единственото доказателство за истинността на тази легенда служи черепът на епископа с ясно очертан белег от пръста на Архангела. Той и до днес се пази в стъклен саркофаг в базиликата Сен Жервес д’Авранш. Днес Мон Сен Мишел е действащо бенедиктинско абатство с население от около 50 човека, заедно с монасите. Целият остров е пешеходна зона и туристите могат да се разходят из „Chemin des Remparts“ (пътека по крепостната стена), за да се насладят на живописните гледки, а също и по Гранд Рюе – единствената улица на острова. Това е очарователна уличка с каменни къщи от 15-ти и 16-ти век, които сега са заети от магазини за сувенири, чаровни кафенета, ресторанти и хотели. На тази улица се намира и прочутият ресторант „Auberge Mère Poulard“. Не мога да се стърпя и да не ви разкажа малко повече за историята на тази страноприемница.
В далечната 1888 година местното семейство Анет и Виктор Пулар са открили малък и скромен хан с гостилница, за да предложат покрив и храна на уморените поклонници. Там стопанката приготвяла за тях пухкав яйчен омлет, изпечен на открит пламък от дъбови дърва. В течение на годините омлетът придобивал все по-голяма популярност, а почитателите му ставали все по многобройни. И така до днес – в същите медни съдове, на същото това открито огнище наследниците на Ле Мер Пулар приготвят за посетителите прочутия омлет, чиято рецепта старателно пазят в тайна вече няколко десетилетия. Съществува традиция, която продължава и до наши дни: гостите посетили хана оставят спомен от посещението си: снимка, автограф, посвещение. Чрез тези послания откриваме, че фамилии като Ротшилд и Рокфелер са били гости в „La Mère Poulard“. Посетители са били и: Клод Моне; Пабло Пикасо; Ърнест Хемингуей; Рита Хейуорт; Кларк Гейбъл; Жан-Пол Белмондо; Уди Алън; Едит Пиаф; Жан-Мишел Жар; Коко Шанел; Кристиан Диор, Ив Сен Лоран и много други ( включително и моята особа J ).
Поунесох се в разказа си, но какво да се прави – Мон Сен Мишел се превърна в любимо мое място. Въздухът на острова е наситен с тайнственост, мека светлина и морски бриз долитащ от Ла манша – място с гравитационно привличане! Няма да съжалявате и за секунда, че сте го преживели. Времето ни обаче отново се изнизва неусетно и колкото и да не ни се иска да напуснем този приказен залив няма начин, „Costa Pacifica“ ни зове!
И да не забравя да ви напомня! Корабът отплава от пристанището в посоченият час независимо дали сте на борда или не. Както се казва : петима Петко не чакат J
Прибираме се в нашият плаващ град точно навреме ·. Отплаваме в 20:00. Ето и малко видеоматериал на видяното от нас до тук! Не забравяйте да харесате и споделите видеото с вашите приятели и близки 🙂
Ден 4-ти
На борда
Следва морски преход. Moрето е спокойно – 3, 4 бала и „Pacifica“ се носи безаварийно. Този ден използваме за да опознаем кораба. Обикаляме палуби, магазини, барове, разглеждаме галерията със снимки, които фотографите правят по време на пътешествието. Нещата, които можете да правите на борда са меко казано неограничени. Тренировки във фитнеса с изглед към морската синева, излежаване край басейна, ползване услугите на SPA център, групови занимания и какво ли още не. Вечер има различни театрални представления, шоу програми, концерти.
Едно нещо е сигурно – няма как да се отегчите на круизен кораб!
Отварям малка скоба относно обслужването, което е на много високо ниво: кабината се почиства два пъти на ден, персонала на кораба е усмихнат, мил, поздравяват винаги и навсякъде без значение от ранга и колко са заети в момента. Всъщност мисля, че не съм виждала толкова усмихнати хора събрани на едно място. Преди да се отправим на това пътешествие разглеждахме с дъщеря ми клипове в Youtube свързани с круизи. И тогава тя съвсем споннтано изрече „Мамо, не съм виждала нещастни хора на круиз“. Да, право е било детето.
Ден 5- ти
Ла Коруня (La Coruña)
Акостираме в 08:00. Ла Коруня е град в Испания, част от автономната област Галисия. В този ден имаме планирана екскурзия с местен гид до Сантяго де Компостела. Пътуването от пристанището до Сантяго ни отнема по малко от час (70км). Слънце, магистрала, прекрасни пейзажи. Град Сантяго де Компостела е крайната точка на поклонническия маршрут „Пътят към Сантяго“. Много съм чела за пътя на Свети Яков или по – известен като „Ел Камино“ и имам огромно желание да го извървя някой ден, но затова ще ви разкажа друг път, сега по същество. Сантяго е един от трите “Свети градове“, нареждайки се до Рим и Йерусалим. Поклонническият маршрут е възприеман колкото като физическо, толкава и като вътрешно пътуване към духа. Счита се, че минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите под него. Общата дължина на пътя е около 800км. и е прието да се изминава пеша, с велосипед или на кон. Всеки ден в катедралата на града пристигат над 600 пилигрими изминали пътя или част от него, за да се покланят пред мощите на апостол Св. Яков. Пилигримите се разпознават от останалите туристи по големите раници, дървените тояжки и мидите висящи по раниците им. Върху мидения медальон е изрисуван кръстът на Св. Яков. Той присъства като сувенир навсякъде из града. Разхождаме се из градчето, което се оказва истинско бижу. Старата част е пропита в мистична атмосфера. Витае нещо във въздуха и заразява душата ти с една романтична меланхолия. Озоваваме се пред Катедралата – огромна и изключително впечатляваща!
Ежедневно в нея има поток от пилигрими, които обаче нито за момент не нарушават ежедневният и ритъм. Пред входа и има поклонници, които ме молят да им направя снимка. Естествено никога не отказвам снимка на пътешественици. Личеше им, че доста бяха повървели: изгорели от слънцето, изморени, но с одухотворени и щастливи лица.
Сантяго е град,излъчващ неповторима атмосфера! Със средновековните си улици, старинни сгради и не на последно място невероятни рибни ресторанти. Време е да отпътуваме и от тук…преизпълнени с емоции и нетърпеливи за следващата дестинация – Порто, Португалия. Отплаваме в 18:00.
Ден 6 – ти
ПОРТО
В днешният ден ни предстои екскурзоводска програма, която включва обиколка на основите забележителности на града, последвана от дегустация на прочутото вино портвайн в една от местните изби. Порто е първата столица на Португалия (11 век ) и е едно от най-старите пристанища в Европа. Атрактивен град. Разположен едновременно на река и океан. Пресича се от река Дуро, върху която са изградени 6 моста, от които безспорно най-внушителният е двуетажният железен мост „Дон Луиш I“, построен от ученик на Густав Айфел. Програмата ни започва с посещение на централната гара „Сао Бенто“ – изумително красива със своите стени облицовани с изрисувани плочки в стил azulejos (азулежу). Цялата гара е истинско произведение на изкуството. Намирате ли се в Порто не я пропускайте! Продължаваме към „Praça da Liberdade“ (Площада на свободата) внушително пространство с великолепни сгради. Не пропускаме да влезем и в църквата “Свети Франциск“ – изпълнена е с дърворезбовани иконостаси покрити със злато. Оставам безмълвна пред човешкия гений създал това произведение на изкуството. Следва и една от най старите книжарници в Португалия „Лелло“ (Livraria Lello). Смята се, че е послужила за вдъхновение за написването на романа „Хари Потър“ на Д.Роулинг по времето, когато авторката се препитавала като учител по английски в Порто.
А сега накъде? – към Порто
Пътя сам ни води към реката Дуро и сърцето на Порто – Рибейра (крайбрежния квартал) известен с разноцветните си къщи, превъзходни ресторанти и речните круизи. Рибейра ни разказва по своему историята на града. Не крие излющените си и порутени сгради с простряно пране, напротив – показва недостатъците си пред нас по един чаровен и цветен начин.
След разходката из живописните улички и солиден обяд (португалците умеят да приготвят над 400 блюда от риба) се отправяме се към Вила нова де Гайа. Там се намират множеството изби за портвайн – областта има собствен статут и е част от Порто. Във винарната ни посрещат и изнасят кратка беседа, последвана от дегустация. Портвайнът е десертно вино, нещо средно между бренди и вишновка. Първоначално не ми допада, но с броя на глътките и с броя на гледките, ами започва да ми харесваJ. Денят отново се изнизва неусетно. Порто…южняшкият му чар ме кара да си обещая, че ще го посетя отново. Иска ме се да усетя още веднъж това, което ме накара да се усмихна.
Отплаваме и от тук с нотки на носталгия след раздялата ни с този чуден град, но утехата ни е, че ни предстои среща с красива европейска столица. Очаква ни Лисабон в целия си блясък!
Ден 7-ми
Лисабон
Корабът ни акостира в 08:00. Приятната изненада за нас е терминалът на който акостираме. Намираме се в сърцето на града – на метри от Praça do Comércio (Търговския площад ) и стария квартал Alfama (Алфама). Това е най-старият и живописен квартал на Лисабон, който много португалци наричат „истинския Лисабон“. Тук е и мястото на емблематичните жълти трамваи, които дрънчат неуморно по стръмните улички. Lisboa (Лишбоа), както го наричат португалците е столица на Португалия от ХІІІ век. Един от най-забележителните аспекти на архитектурата тук са фасадите на сградите облечени в цветни керамични плочки. Може да откриете тези португалски плочки „azulejos“ навсякъде из града, но най-вече в Алфама. Разнообразните мозайки придават на всяка от сградите индивидуален вид. Всяка къща се надпреварва със съседната, предлагайки различен десен от цветни квадратчета. Истински рай за инстаграмъритеJ. Програмата ни за този ден включва посещение на манастира „Жеронимуш“, построен в чест на успешното завръщане на откривателя Васко да Гама от Индия. Точно в тази обител той преспива в нощта, преди да тръгне на експедицията чрез която открива морския път към Индия. В „Жеронимуш“ думите са излишни: куполите на манастира се считат за едни от най-красивите в света и са включени в списъка на ЮНЕСКО. Построен е в стил мануелино – готически стил, примесен с арабски мотиви. Времето ни напредва и се отправяме към кулата „Белем“ – един от символите на Лисабон. Построена е в началото на 1500-та година по време на най- големия разцвет на Португалската империя като отбранително съоръжение. В миналото кулата се е намирала на остров, но поради наносната дейност на реката днес вече е част от сушата. Обявена е за паметник на световното наследство в началото на 90-те години.
Поемаме по брега до Паметника на откривателите – монумент построен в чест на мореплавателите открили „новите светове“ – все пак сме в страната на великите морски откриватели. Преди да стигнем до него, стъпваме върху така наречената „Роза на ветровете“ представлява карта на света, очертана с полускъпоценни камъни донесени от Южна Африка. Легенда гласи, че където стъпиш на картата там ще стъпи и кракът ти някой ден. Дали? Силно се надявам…Хубаво се разхождам по картата (за всеки случай J ).
Не пропускаме и култовото заведение „Pastéis de Belém“, където опитваме местният сладкарски специалитет „нати“. Преди години монасите от манастира „Жеронимуш“ са създали това кулинарно творение (за да използват непотребните жълтъци, които са оставали след отделянето на белтъците – необходими им за колосване на дрехи и бельо). Хиляди благодарности за тях. След като утоляваме вкусовите си рецептори в сладкарницата, се отправяме с нови сили към опознаването на Лисабон. За да се насладим на неповторими гледки, най-вече към замъка “Свети Георги” и квартал Байша използваме асансьорът „Санта Жуста“ – 45 метров стоманен асансьор в сърцето на града. Приказен! Работи от 1902 г. и е първото произведение на учениците на Густав Айфел. Лисабон е разположен амфитеатрално (на седем хълма) и колкото повече се изкачваме толкова по красиви гледки се откриват пред нас. Следва и единствения по рода си музей на фадото (MUSEU DO FADO) традиционна португалска музика.
Изморени и вече почти в края на деня се отдаваме на разходка по търговските улици в централната част на града. Пешеходната улица „Аугуста“ е оживено място с множество атракции: улични изпълнители; продавачи на ядки и кестени; мимове, танцьори. Навсякъде е пълно със сувенирни магазинчета, които предлагат почти всичко, произведено от…корк! Установяваме, че коркът е навсякъде из града. Всъщност в Португалия се намират 50% от насажденията на корков дъб в световен мащаб. Градът е изпълнен с коркови изделия: картички; магнити; чанти; колани; чадъри, часовници и каквото още се сетите…
Обобщение: няколко неща са изключително важни за тази страна: мореплаването, керамичните плочки азулежу и корка!
С часовника· сме вече в сериозна конфронтация – той бърза… ние го гоним, опитвайки да го настигнем. Време ни е да се отправяме към пристанището, като преди това минаваме под Триумфалната арка на Лисабон. И отново пред нас се открива невероятна гледка: целият площад Praça do Comércio с лице към река Тежу – красота.
Вече сме на „Costa Pacifica“ заели позиции на палубата, за да се любуваме на отплаването. Минаваме точно под инженерното чудо – 17 километровия мост “Васко да Гама„ най-дългият мост в Европа. Жълтият комин на огромният кораб „Costa Pacifica“ минава на сантиметри под моста, а колите фучат буквално над главите. Усещането е невероятно!
Лисабон е уютен и топъл. Притежава онова очарование, което те подтиква да си обещаеш, че отново ще се върнеш за да видиш това, което си пропуснал. До скоро Лисабон!
Ден 8 -ми
Гибралтар
Слизаме от кораба в 14:00 и имаме на разположение няколко часа за разглеждане на Гибралтар. Една педя земя (6,8 кв.км) част от Великобритания със собствено летище, парламент (забележете от 17 човека) и правителство. Първите знаци за принадлежността на тази територия към Великобритания се забелязват още на пръв поглед – червени телефонни кабини, градски червени двуетажни автобуси и полицаи със странни шапки. 30 000 души население прави полуострова едно от най-гъсто населените места на света. Добрите условия на труд и средиземноморският климат са причина много англичани да се преместят да живеят и работят в „Джиб“ – така го наричат британците.
Разбирам ги: годишният брой на слънчевите дни е около 320, а къде ти слънце в Англия. Гибралтар ни посреща с много и интересни забележителности. Първото, което ни прави впечатление е така наречената Скала (The Rock), заемаща по голямата част от полуострова.Това е драматично извисяваща се варовикова скала (природен резерват), която в най високата си точка достига 425 метра.Това определено е и най-известната туристическа забележителност в района. Съвсем естествено това e и нашата първа цел.
На път за Скалата се наслаждаваме на прекрасни гледки към Тарифа (най-южната точка на Иберийския полуостров ) и Африка. Скалата е дом на колония от около 250 маймуни от вида берберски макак, които са най-голямата атракция на Гибралтар. Те са едно истинско забавление за всички. Макаците са под закрилата на закона. Многобройните им контакти с туристи, които им подхвърлят храна е нарушило дивото им състояние.
С цел да се запази дивата им природа има забрана да се хранят от туристи, като глобата за това може да достигне до 500 паунда. Маймуните за наша радост с удоволствие позират пред камерите на фотоапаратите ни и никак, ама никак не се страхуват от хората. Не се смущават от тропане с крак и лоши погледи от наша страна. По-скоро е обратното-туристите се страхуват от маймуните. Макаците си знаят, че резерватът е тяхна територия и се разхождат като абсолютни владетели на полуострова.
Една от най-любопитните легенди свързани с това място е, че докато Берберски макаци обитават Гибралтарската скала територията ще остане под британско управление.
Следващата ни точка за посещение е Europa Point, най-южната част на Гибралтар – място с неограничена видимост към Африка. Тук духа много силен вятър, нещо типично за всеки крайбрежен нос. Правим по няколко снимки и се изнасяме бързо. Продължаваме към пещерата на Св. Михаил (St. Michael’s cave) атракция, която си заслужава да посетите в Гибралтар. Посещавана е от 1 мил. туристи годишно. Използвана през Втората световна война като военна болница, а в днешно време е зала за концерти със сцена, съответното осветление и т.н. В пещерата дори е провеждан конкурсът „Мис Гибралтар“. Изморени от дългата разходка решаваме, че е време за заслужена почивка и дегустация на местна бира в някое заведение по главната улица. Мейн Стрийт е най- дългата пешеходна улица на полуострова и е осеяна с пъбове в английски стил и магазини най-вече за цигари, алкохол и парфюми. Гибралтар е duty free зона и не е изненада, че испанци и англичани идват тук за изгодни покупки. Следва приятна разходка, мотаене, купуване на сувенири и ето, че сме към края и на днешният ден. С много английска атмосфера, много прекрасни гледки към Африка и още повече маймуни.
Утре ни очаква Барселона. Отплаваме в 20:00!
Ден 10-ти
Барселона, последното наше пристанище. Нетърпеливи закусваме набързо и поемаме към Барса, жадни да вкусим от аромата на града. И се започва: Саграда Фамилия, Къщи Батийо и Ла Педрера, Парк Гюел, архитектурния музей на открито Пабпе Еспанол и какво ли още не.
Барселона – град, в който искам да се връщам ! Улици с дъх на сангрия !
Ако решите да изпиете кана сангрия, направете го в някое от малките ресторантчета във Бари Готик – готическият квартал. Тук вкусът на напитката подправена с гледка към средновековно площадче ще остави у вас истинско испанско усещане. Разхождаме се и по най -популярната пешеходна улица свързваща пристанището с площад Каталуния, а именно Ла Рамбла – пулсът на Барселона! Цветна, многолюдна, изпълнена със заведения, музиканти, художници и неизменните живи статуи. Стигаме до Ла Бокерия – ехааа…! Стига толкова култура – сетивата ни са пренаситени, а телата гладни. La Boqueria е изключително богат, пъстър и атрактивен пазар препълнен с изобилие от плодове, морски дарове, сушени меса, деликатеси и сирена… Да изпиеш чаша сок от току-що изцеден плод и прясно направен сандвич с местния хамон…безценно! Испанците или по-точно каталунците, които работят на пазара са гостоприемни и усмихнати, карат ни да се чувстваме като у дома си. Барселона е емоция, която заслужава да се повтори. Иска ти се да останеш или да се върнеш… и нищо друго!
Нашето пътешествие приближава към своя край. Прибираме се на кораба – истински рай изпълнен с усмихнати и щастливи хора. Кораб в който забавленията, храната и удобствата нямат край. Става ми малко тъжно тъй като привършвам с разказа си, а по този начин и с мисленото си връщане към тази незабравима ваканция.
Ден 11-ти
Събуждаме се с мисълта, че това е последният ден от нашето пътешествие. Днес е денят в който желаем или не напускаме „Costa Pacifica“ от пристанището на Савона – Италия. Равносметката: Преплувахме 2639 морски мили (4247км.) и се прибираме със стотици снимки от всички места, които имахме щастието да посетим. А спомените…те ще останат завинаги в сърцето ми. Пожелавам на всеки да изживее това, което изживяхме ние и което се опитах да опиша (доколкото това е възможно). Не искам да завършвам пътеписа си банално с някоя дълбокомислена фраза или с призив да отидете на всяка цена. Отделих прекалено много време, за да се изложа накрая J. Каквото и да се опитам да ви разкажа и напиша, това трябва най-вече да се почувства.
Благодаря Ви, приятели, за отделеното време и до нови срещи !
Автор на пътеписа: Катя Горанова
Подобни маршрути за 2020: https://travelholidays.bg/cruises/sredizemnomorie?category=6
