Турция е толкова близо, дели ни само границата и въпреки това продължава да е малко позната и почти неизвестна. Свързваме я най-вече с прочутите курорти и луксозните ол инклузив хотели и пренебрегваме нейната неописуемо красива природа и велика древна история! Участието в „Средиземноморска Турция – магията на древността“ ни даде възможност да се запознаем и насладим на много от нейните уникални забележителности.
Началото на Средиземноморска Турция – магията на древността
Чакахме дълго началото на това пътуване. Избрахме да е през есента, защото времето е приятно и прохладно. Освен това в края на туристическия сезон опашките пред многобройните обекти за посещение са по-малки.
Организаторът на екскурзията ни изпрати цял месец предварително подробна информация и полезни съвети за всичко необходимо. Удобните обувки и фотоапарат с достатъчно свободно място за огромно количество снимки са особено важни. Моите са само около 3000.
Първи ден
Отпътуване към границата
Всичко започна на 2-ри ноември. Беше събота и рано-рано в 4 сутринта се събрахме на уреченото място. Бяхме изпълнени с вълнение, нетърпеливи и доста сънливи. Автобусът потегли и всички се отпуснаха. Спахме сладко чак до границата.
За всеобща радост я преминахме за по-малко от час. Ранното тръгване помогна да избегнем голямата навалица. Изпреварихме огромната опашка от коли, която бързо се натрупа зад гърба ни.
Вече на територията на Турция
Вече сме в Турция. След 30-40 минути минахме край Къркларели. За нас, българите, този град винаги ще се казва Лозенград. В 9:30 спряхме за кратка почивка в крайпътно заведение близо до градчето Селим паша. Беше чисто и предлагаше добро хапване, кафе, чай и други напитки. Качихме се в автобуса ободрени и освежени и след малко повече от час пред нас се появиха първите сгради на Истанбул. Там, в края на магистралата, ни чакаше нашият турски екскурзовод.
Програмата на тази екскурзия не включва разглеждане на великия древен град. Той заслужава специално внимание с по-дълъг престой. Затова продължихме през покрайнините му директно към Босфора. Пресякохме Башакшехир, един от новите квартали, известен със силния футболен отбор и луксозните жилища. Голям е колкото Пловдив.
Това не е най-прекият път към Мала Азия. Отклонихме се доста на изток, за да преминем над Босфора по най-новия мост. Той носи името на Явуз Султан Селим, османския завоевател на Египет. Това е третият мост над Босфора и най-дългият комбиниран мост (автомагистрала и железен път) в света. Широк е 59 метра, а общата му дължина е 1875 метра. Той е и най-скъпият мост в Турция. От екскурзовода научихме, че построяването му е свързано с многобройни корупционни скандали и антиправителствени протести. Това обаче не пречи да е изключително красив! Гледката от него също е много впечатляваща! Мостът свързва Европа с Азия точно там, където Босфорът се среща с Черно море.
Ескишехир
Следващата кратка почивка беше в Ескишехир. Името му означава “Стар град”, но той изглежда нов и модерен. Известен е като турската Венеция заради каналите, по които плават гондоли. Други атракции, привличащи многобройни местни туристи, са сполучливото копие на баварския замък Нойшванщайн, Етнографският резерват, красивите острови на река Порсук, Музеят на морската пяна и много други. Тук се намира и най-големия турски университет, 4-ти по брой студенти в света.
Очакваше ни още доста път и време за разглеждане на Ескишехир не беше предвидено. Жалко, но не и фатално. Скоро ще имаме нова възможност да посетим този интересен град. Включен е в програмата на “Черноморска Турция”, следващата екскурзия, в която можем да се включим. Тогава групата ще нощува тук и престоят ще е много по-дълъг.
Пътуването по програмата Средиземноморска Турция – магията на древността продължи през земите на древна Фригия. Забележително е, че нейните жители са погребвали своите мъртъвци в огромни могили, подобни на тракийските край Казанлък. Това обаче не е случайно. Много историци, сред които най-известен е Страбон, определят фригийците като тракийско племе. Първоначално са обитавали южните части на Балканския полуостров, най-вероятно Йпоречията на Марица и Струма. Преселили са се в Мала Азия след края на Троянската война, вероятно през ХХII-X век пр.Хр. През този период е имало големи размествания на население в античния свят. Всичко това научихме от нашия турски екскурзовод Байрам, а също и от водача на групата.
Разцветът на Фригия настъпва през VIII-VII в. пр. н. е. Тогава нейният владетел Гордий построява своята столица Гордион. Тя е известна с легендарния Гордиев възел, който никой не можел да развърже. Александър Македонски също не успял и го разсякъл с меча си.
Около Гордион се намират повече от 100 надгробни могили. Най-голямата е с височина около 50 и диаметър повече от 300 метра. При археологически разкопки в нея е намерено царско погребение. Останките на владетеля са положени върху лилав и златист текстил в открит ковчег, обграден от голям брой великолепни предмети. Историците все още спорят кой е той. Някои предполагат, че е Гордий, но според други е неговият син, прочутият цар Мидас. Известен е най-вече с магарешките уши и дарбата да превръща всичко, до което се докосне, в злато.
Реконструкция на погребалната камера се намира в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара.
Гордион и Анкара не са включени в нашата програма. Те са далеч, на повече от 200 км на изток. Ще ги видят участниците в “Черноморска Турция” догодина.
Ние сме се отправили на юг към Афион. След около 40 км автобусът напусна главното шосе и продължи по разбити, криволичещи селски пътища. Местността беше странна, тайствена и почти безлюдна. Само за кратко се мернаха порутените кирпичени къщи на някакво село и отново всичко опустя. След около час пейзажът започна да се променя. На хоризонта се появиха остри скални зъбери.
Светилището на Мидас
Днес беше най-дългия преход в цялата екскурзия Средиземноморска Турция – магията на древността и доста закъсняхме. Пристигнахме малко преди залез слънце. Оказа се обаче, че е за добро, защото ни даде възможност да се любуваме още повече на това невероятно място. Залезът го обагри и направи приказно красиво. Скалните зъбери придобиха призрачни очертания. Всичко изглеждаше тайнствено и нереално. Сякаш някаква магия витаеше над нас!
Светилището на Мидас представлява внушителна скална стена с височина 17 метра и ниша за статуя в основата. Посветена е на богинята на плодородието Кибела. В България има древен тракийски град Кабиле, носещ името на същата богиня. Около скалата се виждат многобройни останки от олтари, а на върха два лъва, символи на фригийските царе. За съжаление вече са силно ерозирали.
Гледката към долината също е величествена и е лесно обяснимо защо древните са избрали за светилище точно това място. Бяхме така запленени, че въобще не ни се тръгваше, но започна да се стъмнява. С огромно нежелание се качихме в автобуса и потеглихме към Афион.
Около 20:30 часа пристигнахме в хотела. Бяхме малко уморени и много доволни. А ни очакваше още едно удоволствие. Вкусна топла вечеря на блок маса. Домакините бяха изключително гостоприемни и много любезни. Предложиха ни допълнителна атракция – безплатно ползване на хамама. Няколко от групата се възползваха и останаха много доволни.
Втори ден от приключението Средиземноморска Турция – магията на древността бе отреден за Афион и Салагасос
Афион
Пълното име на този град е Афионкарахисар. Афион е турската дума за опиум. По време на Османската империя районът процъфтява като център на производството на опиум и градът е прочут и много богат. В края на 60-те години на миналия век в резултат на международен натиск, особено от страна на САЩ, плантациите са изгорени и производството е прекратено. В околностите и до днес се отглежда мак, но вече под строг контрол и само за медицински цели.
Карахисар означава Черната крепост. Построена е от турците – селджуци през XIII век върху огромна, висока 235 метра черна вулканична скала. Преди тях тук са властвали хети, фриги, римляни, византийци, кръстоносци и дори монголи. Погледната отдолу, крепостта е много внушителна.
Не се изкачихме до върха. Пътят е доста стръмен и изисква специални умения и подготовка. Затова пък обиколихме стария квартал, който се намира в нейното подножие. Десетките дървени къщи, реставрирани майсторски и боядисани красиво в различни ярки цветове, представляват прекрасна гледка на фона на величествената крепост. Тук има и уникална джамия от XIII век, прочута с дървените си колони.
Изключително интересен е и Етнографският музей. Той също се намира в стария град и дава чудесна възможност за опознаване на бита на местните хора и техните обичаи. Много ни хареса богатата колекция от традиционни костюми. За наша изненада заедно с тях бяха изложени седла и юзди за камили. Но най-много ни впечатли частта, посветена на мистичното учение на Мевляна и живота на неговите последователи-дервиши.
Днес Афион е важно кръстовище. Тук се пресичат пътищата от Истанбул за Средиземно море (Анталия) и от Анкара за Егейско море (Измир). Това е причината в неговите околности да се състои една от решаващите битки в гръцко-турската война (1919-22 г.), спечелена от войските на Ататюрк.
Градът е прочут и с горещите минерални извори, термални бани и многобройни санаториуми. Наричат го “Столицата на турската балнеология”.
Древният Салагасос
След интересната обиколка на Афион потеглихме към новата археологическа сензация Сагаласос. Пътят до там е около три часа. Осеян е с доста завои, но пък пейзажът е впечатляващ. Вече сме в земите на древна Писидия.
Красивият античен град е открит за посещения сравнително скоро. Участниците в Средиземноморска Турция – магията на древността, са първата българска група, която го посещава. Оприличават го на великия Ефес. В древността е бил голям център на грънчарството. Производството на амфори за пренос на вино и зехтин е направило Сагаласос богат и известен. Това е привлякло много завоеватели. В най-дълбока древност той е един от малкото градове, които не се подчиняват на хетите, но от постоянните войни защитата му отслабва и става част от Фригийското царство. След това го завладяват персите, но и те са прокудени от Александър Македонски.
През I век пр.Хр., когато победоносните римски легиони наближили Сагаласос, неговият управител предвидливо побързал да се ожени за римлянка и да се подчини. Така осигурил на своите поданици статута на римски граждани. Заедно с това и привилегиите да не плащат данъци и да получават субсидии от държавата. В резултат Сагаласос процъфтява и значението му нараства. За известно време е главен град на римската провинция Галатия.
Освен велики завоеватели, римляните са и велики строители. По време на тяхното управление са построени украсената с прекрасни статуи агора (централният площад). Също така и представителната главна улица. Най-важните обществени сгради: големият дворец, библиотеката, нимфеумът (храмът на нимфите), мемориалът на героите, както и гръко-римският амфитеатър. Той по-късно е превърнат от християните в място за духовни събирания и църква.
Но това не е всичко. Археологическите разкопки продължават. Преди десетина години са открити фрагменти от най-голямата (около 5 метра) съществувала някога статуя на император Адриан. Той е управлявал през първата половина на II век сл. Хр. По време на своето царуване той е предприел голяма обиколка на римските владения в Азия и вероятно е посетил Сагаласос.
В края на нашата обиколка проявихме нюх и находчивост и се присъединихме към група местни ученици, които имаха урок по история. Заедно с тях успяхме да влезем в сградата на античната библиотека и да се любуваме на изключително добре запазените прекрасни римски мозайки.
За мен това беше един от най-впечатляващите обекти, които съм виждала през живота си. Отвсякъде лъхаше величие и красота, а гледката надолу към долината беше толкова прекрасна, че спираше дъха. Престоят ни в Сагаласос беше около час и половина. С удоволствие бих останала много по-дълго, за да мога да се насладя на всяка една частица от този забележителен град.
Анталия – следваща спирка в Средиземноморска Турция – магията на древността
Следващата ни спирка трябваше да бъде Термесос. За съжаление пристигнахме доста късно и нямаше достатъчно време за разглеждане му. Решихме, че е по-удачно да продължим веднага за Анталия и да направим веднага предвидената за следващия ден пешеходна обиколка още днес.
От двете страни на пътя се нижеха грижливо оформени градини и паркове. Времето беше чудесно и много хора бяха излезли на пикник. Възрастните се тълпяха около скарите за барбекю, а децата играеха в многобройните детски площадки. Навсякъде се виждаха отрупани с плод дръвчета. Местни жени предлагаха току-що набрани портокали. Пътувахме през прочутата с плодородието си антична Памфилия.
Анталия в миналото
В сравнение със Сагаласос, Анталия е “млад” град. Основан е през II век пр.Хр. от търсещия удобно място за пристанище цар на Пергам Атал II. Той му дава своето име – Аталея. Следващите владетели са римляните. Те го доизграждат и благоустрояват. През II век сл.Хр. е за кратко е зимна резиденция на император Адриан. Следва период на упадък, но след приемането на християнството става епископски център и населението бързо нараства. Арабските пътешественици го описват като „Анталия, най-красивия град“.
Сигурно затова през Средновековието неговите владетели се сменят непрекъснато. Византийците го губят от турците-селджуци, връщат си го и отново го губят. По-късно е завладян от кръстоносците. Важен град е за рицарите тамплиери. В началото на XV век е включен в Османската империя.
Анталия днес – по време на програмата Средиземноморска Турция – магията на древността
Днес Анталия е красив модерен град с над 2 милиона жители и стотици хотели, ресторанти и всевъзможни атракции. Наричат го “столицата на турската Ривиера”.
Първата ни спирка беше край известния плаж Коняалтъ. Разположен е живописно в подножието на красива планина. Снегът по нейните върхове често се задържа през цялата година. Това е любимият плаж и на местните, и на чуждите туристи. След като се изкъпят в морето, някои от тях отиват на ски! Поне така пише в рекламните брошури.
След кратък преход автобусът спря отново, този път в подземен паркинг в центъра на града. Асансьорът ни изкачи до малко площадче, от което се откриваше прекрасна панорамна гледка към пристанището. След кратка фотопауза продължихме към символа на Анталия – прочутото Йивли (надиплено) минаре. Построено е от селджукския султан Алаедин Кейкубад (XIII век сл.Хр.) и е истински архитектурен шедьовър! Намира се точно на входа на Стария град. Наблизо има още една прочута забележителност – Часовниковата кула.
Старият град, наречен Калейджи (означава “вътре в замъка”), впечатлява с големите каменни къщи, тесните калдъръмени улички и пъстрата чаршия. Многобройните дюкянчета предлагаха безброй красиви неща. След това спряхме за снимки пред Триумфалната арка, построена в чест на император Адриан през II век сл.Хр. Обиколката ни приключи с разходка по препълнената с туристи и много представителна “улица с палмите”. Тук най-добре се чувства космополитния дух на съвременна Анталия, красива смесица от древно и модерно.
След тази много приятна разходка се отправихме към хотела. Смрачаваше се и не успяхме да го огледаме добре.
Трети ден от Средиземноморска Турция – магията на древността – Термесос и Мира
Утрото ни донесе много приятна изненада. Симпатичното хотелче се намираше на морския бряг и от терасата му се разкриваше вълшебна гледка. Изпихме сутрешното кафе, съзерцавайки пурпурния изгрев и лазурното море.
Не е редно да отидеш в Анталия и да не видиш прочутия водопад Дюден. Намира се точно на устието, там, където реката се влива в морето. Гледката е страхотна! Водата пада със силен грохот от 40 метра и се пръска на безброй ситни капчици и водна пара, създавайки красив облак, пресечен от разноцветна дъга. Направихме чудесни снимки на фона на бушуващия водопад и се качихме в автобуса, за да продължим към следващото невероятно място.
Термесос – втората най-впечатляваща спирка от Средиземноморска Турция – магията на древността
Този древен град се намира на около тридесет километра северозападно от Анталия. Широката магистрала ни отведе в красив парк, чудесно място за разходки и пикник. Дотук пътуването беше леко и приятно и въобще не подозирахме, какво ни очаква. Изкачването започна и пътят стана стръмен и тесен с многобройни остри завои. Криволичеше страховито над ужасяващи бездни. Беше изключително труден преход и трябва да похвалим нашия шофьор, че се справи чудесно.
Благодарихме му с ръкопляскане, когато най-после спряхме на обширен тревист паркинг. Оттук нагоре трябваше да продължим пеша. Планинската пътека беше стръмна и камениста и удобните спортни обувки се оказаха много полезни. Предвидливите носеха и вода. Изкачването продължи около 40 минути. Екскурзоводът умишлено вървеше бавно, но изоставащи все пак имаше. Спряхме, за да ги изчакаме.
Античният град е построен високо в планината върху грапав и стръмен склон. Обиколката ни започна от величествената входна порта и продължи по улицата с колонадата. Тя ни изведе до красивата горна агора (площад). Наоколо се виждаха руините на многобройни масивни обществени сгради. Гледката беше много впечатляваща, но това, което ни изуми, беше амфитеатърът. Толкова е необикновен, че не мога да го опиша! Намира се върху самия връх, на възможно най-високото място. Отстрани изглежда нереален и същевременно приказно красив! Бяхме като омагьосани! Гледката към околните планини и долини също е страхотна. Направихме купища снимки.
Въобще не ни се тръгваше, но ни очакваха нови приключения. Спускайки се надолу се радвахме на усещането, че вървим по пътеки, още помнещи стъпките на велики воини. Техният град никога не е бил превземан!
Краят на Термесос настъпва, когато силно земетресение разрушава местния акведукт. Точната дата на това ужасно събитие не е известна. Останал без вода, градът е изоставен. Това е причината да бъде така добре запазен.
Мира
След чудесните преживявания в плодородна Памфилия дойде ред на прочутата със скалните си гробници антична Ликия. Пътувахме край морето, а имах чувството, че съм в планината. Скалистите зъбери на Тавърските планини се врязват във водата и образуват хълмисти полуострови. Между тях се гушат живописни заливчета, приютили китни градчета. Едно от тях, името му е Финике, е известно като Столицата на портокалите в Турция. В центъра му се издига статуя на огромен портокал. Освен с плодове, районът се слави и с производството на зеленчуци. Найлоновите куполи на десетки оранжерии блестяха ослепително, огрени от яркото слънце. Цялата долина светеше.
Нашият екскурзовод продължи да ни разказа много интересни неща. В миналото връзката между градовете е била само по море и това е направило жителите на Ликия опитни мореплаватели. Ликийците били народ със собствена култура, език и писменост. След пристигането на армията на Александър Македонски гръцкият става официален език и районът постепенно е елинизиран. Древна Ликия не е била централизирана държава, а нещо като федерация с шест главни града. Най-прочутият от тях е Мира. Днешното му име е Демре.
В Мира има много забележителности, но най-голямата е храмът, посветен на Николай Чудотворец. Светецът е живял тук през IV век сл.Хр. Било трудно и смутно време! На младини е преследван от римляните заради вярата си. По-късно, когато християнството е признато за официална религия, става първият владика на Ликия. Много са легендите за неговата доброта и щедрост. Раздал е на бедните и онеправданите огромното богатство, което е наследил от родителите си.
Първата църква на това място е изградена още през VI век сл.Хр. Следи от нея не са намерени. Засипана е от наносите на близката река. Базиликата, която разгледахме, е построена около 200 години по-късно. До средата на XI век в нея са се пазели мощите на светеца. Похитили са ги италиански търговци и преместили в Бари. Разбитият мраморен саркофаг още напомня за това.
През XVIII век големи грижи за възстановяване на храма полагат руските царе. Много от тях са носели името Николай и са почитали своя светец. В момента се извършва реставрация, но и в този си вид храмът е много впечатляващ.
Пред него има статуя на светеца, носещ чувал с подаръци и деца около него. Николай Чудотворец е първообразът на дядо Коледа.
Последва кратка почивка за сувенири и ето ни отново на път към следващата уникална древна забележителност. Всъщност тя не е само една. Множество от красиво изсечени в скалата гробници от IV век пр. Хр. и до тях великолепен римски театър от I век сл. Хр.! Лично аз не бях виждала толкова хубави и добре запазени некрополи! Амфитеатърът също е страхотен, най-големият в Ликия по това време.
Остров Кекова
След това чудесно преживяване програмата ни продължи с живописна разходка до остров Кекова. Автобусът ни закара до претъпкано с рибарски лодки китно заливче и продължи празен към следващото пристанище, където щеше да завърши нашето пътешествие. Отплаването на корабчето малко се забави, но ние не скучахме, прехласнати в прекрасната гледка. Пред нас се стелеше красиво лазурно море. Наниз от живописни скалисти островчета изпълваше хоризонта. Плаването започна и всички дружно се изкатерихме на обширната горна палуба, за да се любуваме на красивия пейзаж. Направихме страхотни снимки.
В северната част на острова се намират руините на древен град, разрушен от земетресение през II век. В бистрата вода виждаха останки от стени, врати и стълби на древни сгради. Бях изумена! Сякаш се върнахме назад във времето и се потопихме в античния свят. Природното бедствие е унищожило един уникален и важен град. След няколко века византийците издигат на същото място нов, но скоро са принудени и го изоставят заради арабските нашествия. Този път завинаги.
Днес островът се ползва за паша на кози. Всяка утрин жени с лодки доставят на животните вода и ги доят. Множество празни сини бидони са разпръснати по брега. Понякога с лодките превозват и кози.
Разходката в морето продължи около час и половина. Гледката беше неописуемо красива. На хълма срещу острова стърчаха страховитите останки на древната крепост Симена. От плитките води на залива надничаха огромни, приличащи на малки къщички, каменни саркофази. Оказа се, че има два вида ликийски гробници, скалните в Мира и като тези тук, приличащи на малки къщички.
Започна да се свечерява и залезът обагри скалистите брегове. Истинска феерия в оранжево! Зъберите наоколо приличаха на огромни митични животни. Беше много красиво! Отново не ни се тръгваше, но ни чакаше още път. Въздъхнахме и се качихме на автобуса, който ни отведе в малкия крайбрежен град Каш.
Хотелчето беше много приятно. Малко и кокетно. Нямаше асансьор, но пет пъргави момчета пренесоха багажа бързо и чевръсто. Пристигнахме доста късно, някъде към 8:30 вечерта, но вечерята и тук беше топла и много вкусна, а домакините – отново мили и любезни. Оказа се, че сме техните последни гости за тази година. На следващия ден щяха да затворят хотела.
Четвърти ден – Ксантос, Саклъкент, Далян – другите бижута в Средиземноморска Турция – магията на древността
Отново, както в Анталия, утрото ни поднесе прекрасна гледка! Дори още по-прекрасна. Хотелчето беше кацнало на брега на красив залив, приютил белите платна на десетки яхти. Наниз от живописни островчета изпълваше хоризонта. С основание наричат Каш “най-романтичния град” на турската Ривиера!
Ксантос
Този ден беше мрачен и дъждовен, но това въобще не се отрази на доброто настроение. Предстоеше ново приключение по пътя на Средиземноморска Турция – магията на древността: посещение на великия Ксантос.
История за Ксантос
По пътя екскурзоводът разказа историята на древния град. Той е бил политическият и духовен център на Ликия. Прочул се е с многобройни храмове и героизма на своите жители, изгорили родния град, за да не попадне под чужда власт. Пламъците са унищожили прекрасни дворци и храмове. Не всичко обаче било загубено. Разходихме се по широка павирана антична улица, заобиколена от величавите руини на различни обществени сгради. Разгледахме огромен амфитеатър и голям брой каменни гробници, приличащи на малки къщички. Тук няма отвесни скали като в Мира и обликът на некрополите е съвсем различен. Жителите на Ксантос са почитали неимоверно много своите предци!
В началото на XIX век английски и немски археолози правят мащабни разкопки и намират многобройни прекрасни статуи и орнаменти. За съжаление, по-голямата част от тях са изнесени в чужбина! Най-ценните шедьоври са в Бритиш мюзиъм в Лондон.
Саклъкент
Следващата ни спирка беше красивият каньон Саклъкент. Името му означава Скрития град. Легендата разказва, че в далечно минало първите християни се криели тук, за да се отдадат на своите молитви. Каньонът наистина е много впечатляващ. Преди да стигнем до него, минахме през много интересна местност с малки кабинкови хотели, сгушени сред клоните на дървета.
Саклъкент е дълъг 18 км и дълбок около 300 метра. Намира се в Мала Азия, но се счита за 3-тия най-дълъг каньон в Европа. Така е, защото Турция е обявена за европейска страна, въпреки че огромна част от територията и се намира в Азия.
По малко дървено мостче, което потрепваше от мощта на разпенената река, бушуваща под краката ни, навлязохме в тясното ждрело. Бликащата от разтопените снегове на планината Тавър, водата е изключително чиста и много студена дори и през лятото. От двете ни страни се издигаха високи и стръмни каменни стени, чиито върхове се губеха в небесата! Гледката беше величествена!
Тлос – още една причина да наречем програмата Средиземноморска Турция – магията на древността
Следващата ни цел беше град Тлос. Намира се на около 30 минути път от Саклъкент. Той е бил едно от най-древните и големи селища в Ликия.
Природата наоколо беше много красива. Пред очите ни се редуваха гористи хълмове и плодородни долини. След около половин час спряхме до малка селска къща. Стопаните веднага се появиха на прага. Жената беше много любезна и ни почерпи с нар от нейната градина. Малко по-надолу по пътя имаше още къщи. Щом ни видяха, селяните се втурнаха към нас и започнаха да предлагат кой домашно направени сувенири, кой прясно изцеден сок от нар. Беше много весело и интересно. Купихме си оригинални сувенири.
Тлос е основан от ликийците. Счита се, че е на около 4000 години. През различните епохи в него са живели римляни, византийци и османски турци. Обитаван е чак до XIX век. Влиянието на различните култури е довело до разнообразна смесица от архитектурни стилове. Разположен е в подножието на висок хълм, на чийто връх и днес стърчат величаво руините на античен акропол и полуразрушена средновековна крепост. В скалите под тях са врязани десетки добре запазени ликийски скални гробници. В подножието на хълма са разпръснати многобройни мраморни саркофази и гробници от типа “каменна къщичка”. Край тях се е ширнала просторна антична спортна площадка. Наблизо има още римски амфитеатър и обществени бани, както и руини на византийска църква. Този град също е изключително интересен! Направихме чудесни снимки.
Далян
След нов кратък преход спряхме за обяд в районния център Фетхие. Този град е една от известните туристически дестинации и всяко лято събира хиляди летовници. Ликийското му име е Телмесос. Известен е с това, че каменни гробници има дори по средата на някои от улиците му. Ние обаче наблегнахме на храната. Безброй ресторантчета предлагаха вкусотии от турската кухня и много риба. Хапнахме доволно, направихме кратка разходка по красивата крайбрежна алея и отново сме на път.
Предстоеше ни още едно приятно плаване с лодка. Този път по река Далян до плажа, където костенурките Карета-Карета снасят своите яйца. Пътят до там е много живописен, с прекрасни гледки във всички посоки. Високо в скалите вдясно се виждат фасадите на ликийски гробници от IV век пр.н.е. От другата страна се извисяват руините на древногръцкия полис Каунос. Беше много оживено. Уморени рибари се прибираха с богат улов. Някои бяха седнали да вечерят в лодките.
Плажът на костенурките наистина е много красив. През 1995 г. е спечелил приза “Най-добър плаж в света”! По широката пясъчна ивица ясно се виждат дупките, в които са били заровени яйцата. През 1986 предприемачи са искали да построят тук луксозен хотел и да унищожат мястото за размножаване на този застрашен вид костенурки. Проектът предизвиква широко международно обсъждане, по-късно е спрян и днес плажът е защитена зона
Разходката по реката беше един много добър завършек на този дълъг, но хубав ден от програмата Средиземноморска Турция – магията на древността.
Пристигане в Мармарис
Автобусът ни чакаше до пристанището и продължихме към Мармарис. За наше голямо удоволствие хотелът беше превъзходен, определено най-хубавият за цялото пътуване! Ресторантът също беше много шик. За разлика от другите хотели, тук не бяхме на блок маса, а на сет меню. Храната беше супер вкусна и аранжирана по превъзходен начин. В Мармарис имахме 2 нощувки, което бе чудесно, защото имахме нужда от кратка почивка.
Пети ден – Родос
И този ден започна с невероятна гледка. Хотелът ни отново беше на морския бряг и пред нас се разстилаше прекрасния залив на Мармарис. Беше заобиколен от красиви планински хребети, вклинени в лазурно море. Край брега се редяха стотици модерни хотели, които като огромен сърп опасваха препълнения с бели яхти залив.
По програма имахме право на избор: активна почивка и спокойна разходка из Мармарис или посещение на гръцкия остров Родос. Някои предпочетоха да останат в курорта, но повечето избрахме екскурзията.
Пътуване към Родос
След закуска пред хотела ни чакаше автобус, изпратен от фирмата организатор на пътуването. Фериботът тръгна точно в 9 часа турско време и след около час бяхме вече в Гърция. Плаването се оказа много приятно. Морето беше спокойно, а пейзажът – приказен. От дясната ни страна се виждаха десетки скалисти островчета и полуострови, заобиколили красиви заливи, а вляво се беше ширнало Средиземно море.
На пристанището в Родос имахме възможност да изберем обиколка на града с туристическо автобусче или да се организираме сами. Ние предпочетохме втората опция и наехме 2 таксита, които за 20 евро на човек ни показаха основните забележителности. Накрая ни оставиха в началото на стария град, за да се разходим сами и да хапнем вкусни морски дарове.
Родоският колос
Първото, което видяхме, разбира се, беше прочутия Родоски колос или по-точно това, което е останало от него. Построената още в началото на III век пр.хр. огромна бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос се е издигала на входа на пристанището. Била е една от най-високите в древността, около 34 метра и е едно от Седемте чудеса на античния свят. Строен юноша – бог с лъчист венец на главата стоял върху мраморен постамент! За съжаление е разрушена само след 56 години от земетресение. Сега на нейното място се издигат две колони, едната с елен, а другата със сърна.
Катедрала Благовещение Богородично
Съвсем близо до колоните се намира катедралата Благовещение Богородично. Не успяхме да влезем в нея, но шофьорът ни разказа много интересни неща. Архитектурата й е католическа, а интериорът православен. Обяснението е в сложната и противоречива съдба на острова. Местното население е православно, но през дълги периоди Родос е владян от католици: генуезци, венецианци и най-вече рицари йоанити. Накрая за кратко и от Италия.
Точно до катедралата се издига масивна каменната камбанария с часовник. Върху него е поставен релеф на лъв със затворена книга. Историята разказва, че когато италианците дошли на острова през 1912 г., затворили книгата, защото считали, че ще останат тук завинаги. След Втората Световна война били принудени да напуснат Родос, но книгата си останала така.
По време на разходката видяхме още единственото казино в града и аквариума. Спряхме за малко до храма на Аполон, целия обграден със скеле поради реставрация. След това разгледахме античния амфитеатър и стадиона. Те са доста добре запазени, а стадионът е с впечатляващи размери. Беше пълно с ученици, които имаха занятия на открито.
Дворецът на Вeликия магистър
Според уговорката таксито ни остави в началото на стария град, за да посетим Двореца на Великия магистър на Ордена на хоспиталиерите (рицарите йоанити). Това е място, което задължително трябва да видите, ако посетите Родос. Известен е още като Родоска крепост и е изумително как и до днес е запазил външния си облик. Здравите стени, построени от рицарите, устояват повече от два века на атаките на египетския султан, а по-късно и на османската армия. За съжаление, през XIX век интериорът е бил опожарен. Това, което успяхме да видим вътре, е възстановено от италианците през 1940 г.
Археологическият музей
Следващата ни спирка бе Археологическият музей, който се помещава във величествената сграда на болницата на рицарите на на свети Йоан. Тук видяхме богата колекция от керамика и скулптури от античността и ранно-християнския период, както и множество погребални плочи от времето на рицарите. Те са имали славата на защитници на слабите. Честни и щедри в това, което са считали за правилно.
Родос много ни хареса, особено Старият град, който съвсем основателно е включен в Списъка за световно културно и историческо наследство. Накрая остана малко време за да похапнем вкусни морски дарове в една от многобройните уютни малки кръчмички край брега. Фериботът тръгваше в 15:00 часа и в 14:45 часа бяхме вече на пристанището. След завръщането в Мармарис имахме достатъчно време за приятна разходка из луксозния курорт, както и за почивка.
Шести ден – Бодрум
Продължаваме по програмата на Средиземноморска Турция – магията на древността. Вече сме в древна Кария. След закуска потеглихме към Бодрум. Древният Халикарнас е родното място на “бащата на историята” Херодот. Старият град е скупчен около пристанището и е доста труден за разглеждане. Тесните и криви улички са много романтични, но недостъпни за голям автобус. Единственият паркинг беше сравнително далеч от центъра, но ние не бяхме уморени и разходката пеша въобще не ни уплаши. Групата ни е доста голяма и не беше възможно всички да вървят близо до екскурзовода, но и това не беше проблем. Той ни разказа за забележителностите и историята на древния град още по време на пътуването.
Мавзолеят на Мавзол
Гробницата на Мавзол (IV век пр.Хр.) е едно от Седемте чудеса на античния свят. Думата „мавзолей“ произлиза точно от името на погребания в нея цар Мавзол и днес се използва за всяка голяма гробница, в която е изложено балсамираното тяло на погребания. За съжаление от този мавзолей не е оцеляло много. Повече от 2000 години различни завоеватели са грабили строителен материал. Най-дейни са били рицарите от Родос, построили голяма крепост в пристанището на Бодрум. Последните ценни артефакти са изнесени през 19-ти век в Британския музей. От величествената сграда днес са останали само основите и няколко парчета от огромните колони, които дават известна представа за нейните колосални размери. В малкия музей има изложен неин макет. Освен огромна, гробницата е била и много красива!
Нашата обиколка продължи до центъра на града, където имахме два часа свободно време за разходка, покупки на сувенири и да похапнем. Желаещите можеха да разгледат крепостта на рицарите-йоанити от XV век. Тя също е много импозантна. В нея се намира изключително интересен музей на подводната археология.
Бодрум много ни хареса! Прекрасно съчетание от интересна архитектура, кристално чисто море, хубави плажове и мек климат. Никак не е случайно, че е важен и прочут туристически център. Улиците бяха препълнени с гости от цяла Европа, а пристанището – с луксозни яхти. Заливът му е неописуемо красив. Тук Средиземно море се среща в Егейско.
Дидим
Следващата ни нощувка беше в курорта Дидим. Преди да се настаним в хотела, разгледахме прочутия със своя оракул свещен храм на Аполон, едно от съкровищата на античния свят. Величествената гледка ни върна хиляди години назад. Построен още през VI век пр.Хр. близо до брега на Егейско море, той безспорно е един от най-великите паметници на елинската цивилизация. Бяхме изумени от размерите му, а също и от огромните и високи колони. Все още е загадка, как са успели да ги издигнат и да съединят! Особено впечатляваща беше митичната глава на Медуза! Този храм е невероятен! Такива спомени остават за цял живот.
След настаняването в хотела остана достатъчно време да се запознаем и с модерния Дидим. Разположен е на красив полуостров и предлага всевъзможни водни атракции. Някои от групата направиха приятна разходка по морския бряг, но повечето предпочетоха вкусотиите, които предлагат многобройните уютни местни ресторантчета.
Седми ден – Милет и Приен
Милет
Бяхме любопитни как изглежда този много древен и прочут град, защото именно неговите жители са построили прекрасния и величествен храм на Аполон в Дидим. Трябва да призная, че бяхме малко разочаровани. Великият Милет наистина е бил голям и важен търговски и културен център. Разполагал е с четири пристанища и множество красиви храмове. Херодот го нарича “Съкровището на Йония”. Но богатството му е привлякло алчни завоеватели. Още през V век пр.Хр. е разрушен до основи от персите, а 150 години по-късно и от Александър Македонски. Римляните го построяват отново, но той никога не възвръща напълно своя блясък. От тях все пак е останал един гигантски амфитеатър, който разгледахме с интерес. Направихме чудесни снимки. Наблизо се виждат и руините на няколко бани. Екскурзоводът разказа, че при археологически разкопки са открити основите на няколко много по-древни храма, но те сега са погребани дълбоко под земята. Наносите, които реките носят, са затлачили пристанищата и покрили голяма част от античния град. Такава е съдбата и на много други полиси по западното крайбрежие на антична Мала Азия.
Преди тръгване посетихме местния музей. Експозицията е интересна. Има ценни експонати, показващи живота по времето на разцвета на града. Но Мраморната порта, най-ценното и прекрасното, останало от древния Милет, се намира далеч оттук – в музея Пергамон в Берлин.
Приен
Последният исторически обект за този ден беше Приен. Най-важното в този античен град е храмът на Атина. От него е останала една огромна, будеща възхищение колонада. Дело е на архитекта, построил мавзолея в Халикарнас.
Приен е разположен на склон високо над река Меандер и е много по-добре запазен от близкия Милет. Има 6 широки основни и 15 по-тесни прави симетрично разположени улици. Повечето от тях са със стъпала. Вижда се и добре запазената канализационна система. Според екскурзовода част от къщите приличат много на най-старите вили в Помпей.
Около агората, пресечена от главната улица, са подредени главните обществени сгради. В подножието на акропола се намира светилището на Деметра. Малко по на север са открити римски бани и елинистичен театър. В най-ниската точка, от вътрешната страна на стените, на юг, е големият стадион, свързан с елинистичен гимназион. Целият град е бил заобиколен от дебела защитна стена със стражеви кули.
Следващата ни спирка беше Измир. Тук имахме време за обяд и разходка из чаршията. Напазарувахме хубави подаръци и интересни сувенири. Измир или древна Смирна е много красив град. Особено много ни хареса крайбрежната променада и нейните прекрасни палми! От екскурзовода научихме, че е родно място на великият древногръцки поет Омир, написал Илиада и на милиардерът Онасис.
След приятната обиколка на този чудесен град отново сме на път. Мястото на нашата последна нощувка в Турция е Асос. Там пристигнахме късно вечерта, но дори и по тъмно усещах, че наоколо е много красиво. Хотелът също е невероятен. Сградата е с дебели каменни стени и добре оформени вътрешни балкони. Предизвиква тайнствено и романтично усещане. Особено красив е огромния полилей от ковано желязо, който виси в централната зала. Екскурзоводът обясни, че това са бивши складове за жълъди, майсторски преустроени в хотел. Архитектът е успял да съхрани специфичния интериор на монументалната каменна постройка.
Осми ден
Асос
Както често ни се случваше по време на тази екскурзия, отново се събудихме с уникална гледка към морето. Времето беше много приятно и предпочетохме да изпием сутрешното кафе на масите, подредени край малък залив и да се любуваме на лазурния цвят на водата.
Важният в миналото античен град Асос днес е малко западнало селце. Новото му име е Бехрамкале, но повечето хора продължават да използват древното. Над порутените му къщи величаво се издига акрополът, построен на трудно достъпна височина. Тя въобще не ни уплаши. Вече сме опитни и можещи туристи! Изкатерихме се бързо и юнашки по стръмната пътека. Най-горе на върха е разположен храм на Атина Палада. В момента и е в реставрация. От него се вижда цялото крайбрежие, а при хубаво време и гръцкият остров Лесбос. Много е красиво. По време на това пътуване си напълних душата с прекрасни гледки.
В подножието на хълма са разпръснати руините на древни жилищни сгради, голям амфитеатър и крепостни стени. През IV век пр.Хр. тук прекарва част от живота си великият древногръцки философ и учен Аристотел, един от най-големите гении на античния свят, известен като “Бащата на науката”.
Заредени с положителни емоции от това невероятно място се отправихме към Чанаккале, където пресякохме Дарданелите с ферибот. Още едно интересно преживяване!
Отново сме в Европа! Нашето пътешествие е към своя край. През тези 8 дни видяхме толкова много интересни и красиви места, че не ни се искаше екскурзията да свършва! Но няма да тъгуваме дълго. Подготовката за следващото вълнуващо приключение – Черноморска Турция е вече започнала.
